Актуално
13.06.2018 09:23 | сподели |
Проф. Антоний Тодоров, д.н.: „Най-голямото постижение са децата ми‘‘
Интервюто взе Десислава Янева, студент в програма „Политически науки“
Професор Антоний Тодоров, д.н. е преподавател в департамент „Политически науки“ в Нов български университет. През 2009 г. защитава дисертация за Доктор на политическите науки, НБУ, а от 2012 г. е професор по политология (2012) в Университета. Бил е ръководител на департамент „Политически науки“ (1999-2002), декан на Магистърски факултет (2003-2005) и заместник-ректор по международната дейност (2005-2007).
Проф. Тодоров е бил директор на Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски“ и старши изследовател в ББСС „Галъп интернешънъл“, София (1997-1999), старши съветник в отдел „Парламентарни изследвания“ на Народното събрание (1995-1997), главен редактор на списание „Български наблюдател“, Фондация „ХХІ век“, София (1994-1995), редактор във в. „Култура“, София (1992-1994), програмен директор в Центъра за изследване на демокрацията, София (1990-1992), научен сътрудник в Института за социална история, София (1988-1990).
Проф. Тодоров е гост-професор в Докторски семинар на Франкофонското докторско училище, Букурещ, 2009-2011 г., в Свободен брюкселски университет, Брюксел, 2008-2014 г. Бил е лектор в Международно докторско франкофонско лятно училище, Кишинау, 2009-2014 г., Югоизточноевропейски университет, Тетово, Македония, 2008 г., Бургундски университет, Дижон, гост-професор, 2002, 2007 г.
Проф. Тодоров е специализирал в Института за политически науки в Париж, 2000 г. Бил е стипендиант в Университетската агенция на Франкофонията и в Център за изследване на френския политически живот, Париж, 1999 г., стипендия на френското правителство, в Североатлантическа асамблея, Брюксел, 1997 г., стипендия на Североатлантическата асамблея, в Институт Изток-Запад, Прага, 1997 г., стипендия на East-West Institute и Дом на науките за човека, Париж, 1995 г., стипендия на фондация Ендрю Мелън.
Бил е нещатен съветник на президента на Републиката по политическите послания (2007-2012) и член на националния консултативен съвет на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи (2005-2010. Бил е също така и председател на УС на Българска асоциация по политически науки, председател на УС (2002-2013).
Понастоящем е член на УС на Франкофонския институт за администрация и управление (ИФАГ), София, от2004 г. Избран е в Асоциативния съвет на Университетската агенция на Франкофонията от 2013 г. Член е и на УС на Международния център за социални науки в гр. Библос от 2013 г.
Проф. Тодоров, какво Ви накара да създадете „Блог за политическо мислене“?
Най-вече за да имам независима платформа за публикуване, която не зависи от редактори и издатели. И която да ми позволява да реагирам бързо, когато имам желание. Всъщност не съм истински блогър, защото не пиша много често, но само когато някакво събитие ме възбуди и когато имам време. Това е моето пространство на свободата.
Как Ви карат да се чувствате студентите от Нов български университет?
Определено ме подмладяват с тяхната енергия – затова съм си избрал и тази професия. В повечето случаи съм много ентусиазиран, но понякога се разочаровам. Студентите са различни, но всички носят младежки плам, повечето – любопитство и някои – въображение.
От колко години работите в Университета?
Преподавам от 1991 г., първия семестър, аз съм един от динозаврите на НБУ.
Преподавали ли сте в друго висше учебно заведение?
Преди това бях хонорувам преподавател за кратко в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, имам спорадични преподавания и сега, но основно съм в НБУ.
Кое е най-голямото Ви постижение?
Всъщност това са двете ми деца, културоложка и архитект. Но мисля, че мога да съм доволен от книгата си за политическото участие в българското общество (2009 г.). Най-много съм удовлетворен, че професията ми е свързана с онова, което обичам да правя.
Какво правите през свободното си време?
Чета романи, слушам музика (едно време и свирех на пиано), приготвям ястия, пътувам като турист.
Какви са силните и слабите Ви страни?
Труден въпрос. Мисля че съм общителен, лесно установявам контакт. Но май не съм много последователен и лесно се разсейвам.
Какво е за вас Нов български университет?
Късмет в живота, място на свобода, приятели-колеги.