Актуално

Интервюто взе Симеон Миронов, студент в програма „Връзки с обществеността“.

Професор Людмил Христов е основател и ръководител на департамент „Кино, видео“, който впоследствие се преименува на „Кино, реклама и шоубизнес“.

Завършил е магистратура „Филмово и телевизионно операторско майсторство“ във ВИТИЗ през 1984-та година.
Има дългогодишен опит в студио за игрални филми „Бояна“ като осветител, гафер, асистент - оператор и оператор.

Създател е на Международния студентски кинофестивал New Wave.

Научните интереси на проф. Христов са в областите висше образование, кино и телевизия, фотография, изкуство.

Вие сте работили като осветител, гафер, втори оператор и в последствие оператор в над 50 продукции – длъжности, чиито функции са свързани с работа на терен. Каква бе мотивацията Ви да се захванете със „скучна“ работа на бюро като тази на ръководител на департамент?

Ръководител на департамент станах по естествен път, защото аз го основах през 1993-та година. Никога не съм се застоявал прекалено много на бюро, освен когато имам да свърша работа на компютър.

Но длъжността на ръководител на департамент в никакъв случай не е скучна работа, тъй като е свързана със създаване – с изграждане на програма след програма, на структура след структура, на курс след курс. Целият този процес не е скучен, механичен или пък рутинен, а много творчески. Работата е свързана с много хора – колеги от различни области в сферата на изкуството.

Освен това съм и преподавател в университета. Най-много ми харесва работата със студентите. Отделям като че ли най-много внимание на тази част от работата ми, независимо от администрирането, което се е превърнало в част от живота ми.

Свикнал съм с него до такава степен, че го правя с лекота. Освен това има много хора, които ми помагат с административната част. Една от тях е секретарят на департамента г-жа Юлия Нанчева, така че може да се каже, че съм облекчен много от тази гледна точка.

Какво ви мотивира да учредите департамент в точно този университет?

Получих покана от този университет да учредя департамент по Кино. Винаги ми е харесвала възможността да изградя нещо от нулата. Не съм сигурен, че на този етап от живота си бих могъл да предприема такъв риск, но преди 28 години това ми се стори много привлекателно. Освен това Киноцентърът беше затворил врати. Всички 1500 души бяхме изгонени на улицата с едни смешни обещания за нашето светло бъдеще през 1989-1990-та година. Нищо от обещаното не се случи, разбира се. И така, аз с радост приех предложението, което ми отправиха Васил Гарнизов (настоящ член на Настоятелството) и Иво Драганов.

Предложиха ми да водя курс по кино в новосъздадения тогава Нов български университет. По това време все още снимах, но не толкова редовно. Затова ми липсваше ежедневието на работата в Киноцентъра.

След провеждането на курса по кино се създаде програма „Кино и телевизия“. После привлякох хора, които участваха в създаването на програма „Реклама“. След това поканих Анри Кулев, който създаде програма „Анимационно кино“ заедно с Иван Веселинов. След това Динамир Предов създаде програма „Фотография“.

Междувременно София Шишманова и Ивелин Стефанов създадоха програма „Графичен дизайн“. И така, стъпка по стъпка, се оформи това страхотно пространство от съмишленици, наречено департамент „Кино, реклама и шоубизнес“.



Какви административни функции изпълнявате и кои процеси в университета зависят от Вас?

При всички случаи те са свързани със създаване на програми и с управлението им, със събиране на качествен персонал, привличане на студенти и задържането им, което е много важно. Фактът, че в момента в департамента се обучават около 1500 студенти, е красноречиво доказателство, че това работи добре при нас и е така благодарение на много голям екип и на добрата среда, в която се развива не само нашия департамент, но и всички останали департаменти в университета. Думата „уникално“ бива прекомерно използвана в публичното пространство, но смятам, че това е най-подходящата дума, с която може да се опише качествената работна среда в НБУ.



На последните награди БАФТА, в реч на събитие в деня на наградите, Ридли Скот спомена, че с всички налични софтуери, техники и лесен достъп до обучителни материали, един млад филмов деец няма оправдание да не заснеме качествен филм. Къде е ролята на университетското образование в цялата тази картина?

Ще разделя нещата, тъй като те имат връзка, но ще ги коментирам поотделно. Първо, без да опонирам на Ридли Скот, създател и режисьор на страхотни филми, които аз много харесвам, особено историческите, трябва да кажа, че технологиите помагат, но не решават проблемите и не правят филмите.

Лесният начин на цифрово снимане – с телефони, с цифровия фотоапарат – разглезва. Ние имаме съвършени технологии. Можем чрез CGI (компютърно генерирани изображения) да създадем изображение от нищо. Възможностите, които дават съвременните технологии за снимане и за монтаж облекчават невероятно процеса на създаване, но не гарантират добрия филм.

Добрият филм се гарантира от опитен, умен, квалифициран, образован, интелигентен автор-творец, а не от технологиите. Технологиите помагат – много често това, че снимаме лесно ни заблуждава, че сме гениални, че сме страхотни и дори ни кара да бъдем страшно мързеливи. Създава се илюзия, че целия процес е много лесен.

Неслучайно ще спомена и коментар от днешна лекция, че снимането на лента, макар и минало в историята, те учи да не снимаш безразборно, защото имаш лента, дълга метър и шестдесет, която струва определени пари. Разполагаш с 36 кадъра и искаш, снимайки всеки от тези кадри, да снимаш нещо интересно, нещо различно, нещо значимо.

Колегите студенти редовно обясняват, че снимат 300 кадъра, като от тях все три ще станат добри. Абсолютна истина е, че от 300, 3 ще станат, но ще станат случайно. А това не е добър начин на снимане – случайността не е качество на това, което правиш.

Така че от една страна много помага технологията, но от друга ни учи на мързел. „Аз ще снимам, както ми дойде, след това някой друг ще поправи нещата ми. Като чуя „ще го оправя после на монтажа“, ми става лошо.
Доброто качество трябва първо да се заложи, а след това да се подпомогне в монтажа, но разчитането на някой друг след теб не е добър модел на работа. Много често се случва да попадам на колеги, които се опитват да превърнат невежеството си в стил, но се разпознават много лесно, когато сравнят своята продукция с качествена чужда или наша продукция. Разбира се качество има и в доста български филми.

Ето защо, и на изданието на последния фестивал New wave, младите колеги български студенти кинаджии от всички университети, в които се учи кино в България, успяха да съпоставят своята продукция с тази на колеги от Балканите. Някои доста се разочароваха от това, което правят, което мисля, че е стимулиращо за по-добрите от тях. За по-лошите е смазващо.

Последната година бе изключително силна за българското комерсиално кино, тъй като се появиха филми като „Възвишение“ на Виктор Божинов, „Вездесъщият“ на Илиян Джевелеков и „Посоки“ на Стефан Командарев, който попадна в селекцията на кинофестивала в Кан. Можем ли да говорим за възродителен процес в българското кино или е редно да ги разглеждаме като отделни продукции тези филми?

Това е много болна тема за мен. Ти изброи като че ли единствените добри заглавия в киното ни от последната година-две. Не знам дали може да се говори за възродителен процес. Не съм уверен в това, защото ти правилно подчерта – комерсиално кино – а то е индустрия за забавление.

И когато някой отрича това, той обрича продукцията си на това, да бъде гледана от шепа хора. Киното трябва да произвежда продукция, която да се гледа масово. Всичко друго са празни приказки. За да съществува индустрия, трябва да има 20 филма в година, дори 30. Гаранция е, че при 20 филма годишно, един сериозен процент от тях – 20-30% – ще са много добри филми.

Когато правиш 3 или 5 филма годишно, отново ще са 20% добри филми, но 20% от 5 означава един филм. Докато няма индустрия в България, филмова индустрия, както има във всички наши съседни страни, ние ще се радваме на спорадични успехи.

„Вездесъщият“ е страхотен филм, „Възвишение“ – браво на Виктор. Командарев е приятел, колега и наш възпитаник, безспорно добър филм. Стефан обаче има 4 игрални филма за 20 години. Той трябва да направи 14 филма през този период, а не през 5 години да пуска по един филм. Чудесни филми прави – през „Пансион за кучета“, „Светът е голям …“ – неговият наистина най-добър филм, според мен, разбира се „Съдилището“, разбира се „Посоки“. Но той трябваше да направи 14 филма в този период, а не 4. Абсолютно не вярвам във възраждането на киното ни. Ще можем да говорим за такова, когато произвеждаме 20-30 филма годишно. А тези сериали, с които си въобразяваме че правим кино, категорично не компенсират липсата на филмова индустрия.



А кой от тези 3 филма Ви хареса най-много?

За мен „Вездесъщият“ е страхотен филм, благодарение на перфектния сценарий. Илиян Джевелеков, освен режисьор, е и основен сценарист на филма. Също и благодарение на изключителната работа на Емил Христов, защото този филм изглежда така, както изглеждат най-добрите европейски и американски филми като вид.

И когато това се съчетае със страхотна драматургия, с чудесен кастинг в лицето на Велислав Павлов и Теодора Духовникова, перфектната визия и чудесна сценография – този филм събра всичко в себе си. Без да омаловажавам качествените продукции на Виктор и Стефан, но смятам, че във „Вездесъщият“ се събра всичко.
Виктор успя да събере много опит, работейки като асистент-режисьор. Той е пример за човек, който работи много и системно. И съвсем закономерно дойде неговата реализация като много добър режисьор.



Какви бяха очакванията Ви преди провеждането на първото издание на фестивалa New wave и сега – след петото издание – доколко се оправдаха?

Идеята на фестивала беше да съпостави продукцията на нашите студенти с тази на колегите от региона. Тази идея е резултат от усилията на цели екипи студенти и мога да кажа, че очакванията се оправдаха напълно, тъй като вече за пети път поред установяваме някои горчиви истини и някои безспорни качества на нашето образование.



В какво се изразяват те?

Когато някой каже, че всичко е в парите – много неща са в парите, тъй като филм се прави със сериозен бюджет, но има случаи, в които многото пари не решават проблемите. Много по-важна е свежата идея и, разбира се, добрата реализация.

Имаше години, в които нашите филми, мога да кажа, доминираха, или бяха напълно равностойни на тези на колегите, имаше години, в които имахме смазващо предимство над чужда продукция. В това се изразява пъстротата на правенето на филми.

Знам колко е трудно да направиш добър филм. Но знам колко е важно да се съчетаят усилията на режисьор, оператор, сценограф, актьори в една и съща посока, с една и съща цел. Има някои много добри продукции, „Серафим“ например – на Ваня Донева, който взе много сериозна награда, взе и „Награда на публиката“, точно защото е съчетание на чудесна драматургия, на много добра режисура, на перфектни актьори.


Интервюто е част от проект в рамките на курс „Вътрешноорганизационни отношения“ на гл. ас. д-р Евелина Христова, пролетен семестър на академичната 2017/2018 година.