Актуално

Проф. Толя Стоицова е доктор на психологическите науки и професор по социална и медийна психология в Нов български университет , департамент „Масови комуникации“. Защитава успешно дисертации за степента „Доктор“ в областта на невербалната комуникация и за степента „Доктор на психологическите науки“ в областта на масовите комуникации в Института по психология на БАН. Нейните области на специализация включват вербалната и невербалната комуникация, масовите комуникации и международната комуникация, феноменологичните подходи в психологията, медийното насилие, медийната грамотност и образование, кибертормозът и др.

Интервюто взе Симона Костова, студент в програма „Журналистика“.

- Как се чувствате в Нов български университет? Какво ви носи професията като преподавател?
Чувствам се страхотно. Харесва ми това, което правя и най-вече, че непрекъснато съм заобиколена от млади хора. Сега присъстват и други неща в живота ми, различни от психологията, но ако трябва да избирам отново каква специалност да изучавам в студентските си години, то отново изборът ми ще е същият.

- Какво е отношението между колегите ви? Всеки един от вас е доказан специалист с много успехи. Най-вероятно съществуват ситуации, в които възникват противоречия, защото взаимодействате голям брой хора с различни позиции и мнения. Как се справяте с тях? Как общувате помежду си?
С течение на времето сме се научили да комуникираме все по-добре. Когато работиш с много хора е важно да си толерантен и търпелив. Интересно е, защото имаме възможността да споделяме помежду си опита и знанията, които притежаваме.

- Има ли строго определени правила, които ви се налага да спазвате по време на работата ви в университета?
Ако под строго определени правила разбирате точността, то тогава, определено да. В нашия университет е важно да сме абсолютно изрядни и точни. Когато ни се налага да отсъстваме от работа, задължително намираме време, когато да наваксаме пропуснатото за студентите. Според мен, дисциплината е полезна във всяка една сфера.

- Като психолог вие имате възможност да анализирате даден човек по определен начин. Това умение винаги ли ви е от полза?
Не винаги ми е от полза. По принцип, когато общувам с хората, не подхождам психологически. Понякога това мое умение ми помага при справянето с възникнал проблем, но в други случаи не до такава степен, защото забелязвам неща, на които повечето хора не обръщат внимание. Лично аз работя с един екип от много години. На някои от асистентите съм преподавала, а сега вече са професори. През този дълъг период сме се опознали много добре.

- Какво трябва да постигне един преподавател, за да е максимално удовлетворен от работата си, според вас?
Смятам, че един преподавател не трябва единствено да преподава, защото по този начин спира своето развитие. Желателно е непрекъснато да се обучава, за да е максимално удовлетворен от себе си. Другото особено ценно нещо за мен е, когато съм убедена, че съм успяла да предам знания на студентите. Както всеки път казвам: „Искам да хвана студентите, че знаят. Не обратното.“

- Как успявате да се справите с всичките си задължения? Едновременно сте преподавател, изследовател, ръководили сте докторанти и дипломанти, също така имате и семейство, което трябва да обгрижвате.
- Справянето с ангажиментите не е лесна задача, но на мен ми доставя удоволствие. Смятам, че когато има желание, има и начин. Зависи много от мотивацията на даден човек, неговата експедитивност и организираност. Когато човек държи на професионализма си се амбицира и се справя с всяко свое начинание.

- Вие сте учили и преподавали извън България, при това с големи успехи. Решавате да се върнете в нашата родина. Защо?
Много е хубаво човек да отиде в друга държава и да върши това, което обича. Най-хубаво обаче е човек да се върне вкъщи. С удоволствие бих останала и на друго място, но освен семейството си трябва да взема и всички свои приятели. За мен не държавата, а хората създават у нас това спокойствие да се чувстваме навсякъде като у дома.

- Какво забелязвате, когато наблюдавате общуването между студентите в университета?
Различно е при всички студенти, разбира се. Има много от тях, които са изключително възпитани и учтиви, и друга част, които буквално са невъзпитани. Същата е и ситуацията с ученето. Има страшно трудолюбиви студенти, които постигат своите цели, дори това да им изисква много труд и старание. Забелязвам, за съжаление и много такива, които са природно надарени – повечето неща им се получават с лекота, но при тях мързелът надделява и пропиляват възможностите си. Най-интересни са ми студентите, които постъпват в университет без желание да учат. Смятам, че това е излишно.

- Както вече споменахме, имате опит и със студенти от чужди университети. Какво запомнихте от тях? С какво се различават те от нас?
Най-съществените различия са свързани с културата. Тя носи своите особености за всяка отделна нация. Интересно е да се наблюдава общуването между студентите при провеждането на програмите на чужд език в Нов български университет. Страхотно е да се събират студенти от различни етноси, защото научават много и различни неща един от друг. Най-важното е, че се учат на толерантност.

- Във връзка с предните въпроси, бих искала да ви помоля да ни разкажете интересна случка с някои от вашите студенти, които определено са успели да ви впечатлят и да оставят спомени у вас.
Имам много интересни случки със студенти. Една от тях е свързана със студент, който беше умен, но и много мързелив. След няколко уговорки се разбрахме да се яви на финален изпит. Справи се отлично. Поисках му студентската книжка, за да му впиша оценката, но той сподели че не я носи, защото не е очаквал висок резултат. Това беше първата му отлична оценка досега. След това момчето се амбицира особено много, защото стана ясно, че всички слаби оценки са единствено заради мързела му. След един семестър дойдоха родителите му при мен и ми споделиха, че са страшно щастливи, защото са видели в него драстична промяна. Случилото се с този студент ми донесе голямо удовлетворение и радост.

- Като съдя по себе си и повечето мои връстници, ние често изпадаме в ситуации, в които се чувстваме объркани. Не сме сигурни дали сме избрали най-правилната специалност, която да изучаваме, най-правилният университет или най-правилната работа. Започваме да се лутаме и нещата стават все по-объркващи. На какво се дължи това? Какво може да ни посъветвате?
Това което казвате е вярно и много интересно. Когато аз бях на вашата възраст, ние младите нямахме особено голям избор. Имаше няколко университета. Аз, например, съм завършила в Софийски университет. Сега обаче има петдесет такива, което определено затруднява студентите когато дойде време да избират къде да продължат с висшето си образование. Друга важна особеност е присъствието на дигиталния свят в живота на хората. Сега имаме достъп до много повече информация и в един момент човек се обърква, когато пред него са предоставени толкова много различни сфери за развитие.

Това, което мога да ви дам като идея, е да се опитате да разберете какво ви влече и в какво искате да се развивате най-много. След това да проверите къде се предлага като специалност и професия. Започнете го. Ако забележите, че не е това, което сте си представяли, не се бойте да го смените. Според мен е убийствено да завършиш и работиш нещо, което ти служи само за изхранване, без да ти допринася грам удоволствие. Съвсем нормално е да сте объркани. Важното е да не се страхувате от промяната.

Интервюто е част от проект в рамките на курс „Вътрешноорганизационни отношения“ на гл. ас. д-р Евелина Христова, пролетен семестър на академичната 2017/2018 година.