Събития
28.03.2024 18:00 | сподели |
Архивна памет и автофикция в документалните филми ,,Нашето тихо местенце” на Елица Георгиева и ,,Призраците на отминалата любов” на Андре Бонзел
Книжарница и галерия „НБУ в ЦЕНТЪРа“
Организатори:
Книжарница и галерия „НБУ в ЦЕНТЪРа“
Водещ:
Виктория Роланска, бакалавър по Културология и понастоящем студент в магистърска програма „Изкуства и съвременност – XX и XXI век“ в СУ
Основна тема, която ще бъде проследена в подходите на двамата режисьори е тази за автофикционалното творчество. Ще се опитаме да помислим върху въпроса как можем да го разбираме в контекста на документалното кино и има ли автофикция в авторското кино. В началото на изложението ще бъдат разгледани характеристиките на документалното кино и какво е отношението на публиката към достоверността и истинността в него. Дали те се предполагат или се подлагат на съмнение. Какви „илюзии” откриваме при заснемането и създаването на филмите, и как може да заблудим зрителя с документални кадри? Дали използването на чужди архиви е злоупотреба с личната история на автора им и заснетите лица, или те са наследство, и могат да бъдат включвани в нови контексти, и да бъдат част от съвременни произведения на изкуството? Ще бъдат представени примери за това и от двата филма.
„Нашето тихо местенце” е посветен на историята за изчезването на бащата на Альона Глухова и нейните опити да проследи пътя му. Режисьорът Елица Георгиева пътува заедно с героинята си, заснема архиви и процеса по написването на книгата на Альона. Всяка от тях влиза в диалог с творчеството на другата.
Във филма на Бонзел режисьорът разказва семейната си история - на рода Експедит, използвайки 8 мм. филми от различни периоди. Някои са заснети от него и негови роднини, други са с незнаен произход, а трети принадлежат на известни автори като Бъстър Кийтън и Анри Алекан.