Събития

Културно-информационен център, ул. „Искра“ № 4, гр. Казанлък


Организатори:
департамент „Музика“, НБУ
Фондация „Петко Стайнов“
Община Казанлък

Семинарът се провежда с финансовата подкрепа на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ.

 

 

29.10.2018 (понеделник), 14:30 – 17:30 часа

14:30 – Откриване

Първо заседание – водещ проф. Михаил Неделчев Културологични основания на интегрирания подход на преподаване

14:45 – 15:15
Проф. Михаил Неделчев (почетен професор на Нов български университет) – „Нащърбената тематична, стилова и жанрова цялост на литературата при нейното канонизиране – една невъзможност да бъдат показани взаимодействие и конвергенция на различните изкуства“

15:15 – 15: 45
Проф. д-р Александър Кьосев (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) – „Трудностите пред интегративни подход – културологичен увод”

15:45 – 16: 10
Доц. д-р Валентина Ганева-Маразова (Нов български университет) – „Идеята за тотално произведение на изкуството и образованието“

16:10 – 16:30
Проф. д-р Албена Кехлибарева (Нов български университет) – „Корелацията поезия – музика. Българско поетично творчество и вокална музика от български композитори (Димитър Христов, Георги Арнаудов, Георги Минчев, Димитър Наумов)“

16:30 – 17: 30 – дискусия

Второ заседание – водещ проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н. – Междупредметните връзки в учебните програми и новите учебници по музика

9:30 – 10:00
Проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н. (Нов български университет) – „Подходи и реализации в учебния процес на заложените интегративни връзки между музиката и другите изкуства и литературата в учебните програми на МОН“

10:00 – 10:20
Жасмина Стоянчева (редовен докторант в Нов български университет, програма „Музика“, преподавател в НУМСИ, „Проф. П. Владигеров“ – Бургас) – „Колаборации на различни видове изкуства като педагогически подход в преподаването на предмета „История на музиката"

10:20 – 10:50
Петко Ганев (докторант в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, преподавател в НУМСИ „Проф. П. Владигеров“ – Бургас) – „Сугестопедични методи, взаимствани от синтеза на различни направления в изкуството и тяхното приложение в педагогическата практика по музикалнотеоретични дисциплини на прогимназиален етап“

11:10 – 12:30 – дискусия

Трето заседание – водещ Петко Стайнов (управител на фондация „Петко Груев Стайнов)
Културната история на Казанлък в часовете по БЕЛ и изкуствата

14:30 – 15:00
Проф. Теодора Павлович (Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) – „Хоровата школа в Казанлък – първа по рода си в България“

15: 00 – 17:30 – дискусия

30.10.2018 (вторник), 18:00 часа
Зала Исторически музей „Искра“ – Художествена галерия Концерт на АЛБЕНА КЕХЛИБАРЕВА-СТОЯНОВА – мецосопран и пиано – творби от български и чуждестранни композитори (Концертът се осъществява със съдействието на Исторически музей „Искра“ и Дом „Петко Стайнов“)

31.10.2018 (сряда), 9:30 часа
Четвърто заседание – водещи проф. Елисавета Вълчинова–Чендова и Петко Стайнов

Дискусия с учители от Община Казанлък и обобщение на резултатите от научния семина

Закриване на научния семинар

КОНЦЕРТ на проф. д-р Албена Кехлибарева-Стоянова
мецосопран и пиано

30 октомври, 2018, 18 часа
Зала Исторически музей „Искра“ – Художествена галерия

Семинарът се провежда с финансовата подкрепа на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ.

Концертът е осъществен със съдействието на Исторически музей „Искра“ Казанлък и Дом „Петко Стайнов“
Макс Регер (1873 – 1916)
„Щастието ми е пълно“ по стихове на Детлеф Лилиенкрон
Гледам лицето ти, сънуващо прекрасен сън. Устните ти навярно моето име шептят.
И не мисля за онази утрин на раздялата. В този миг щастието ми е пълно.

Пенчо Стоянов (1931)
„Бащин двор“ по стихове на Донка Райнова
Ще го разбудят още от зори
един рояк от птици сладкопойни. Ще затрептят със песента дори
притихналите край стената хвойни.
Ще го погалят първите лъчи, препуснали далече от простора, а с пъстрите си весели очи цветята ще погледнат в двора. И може пухкав облак
да съзре на клоните разцъфналата пазва. Тогава любопитно ще се спре
и вслуша в туй, що си приказват.

Димитър Христов (1933 – 2017)
Три песни из вокален цикъл по стихове на Пенчо Славейков

Виж, отърси чело бяло Виж, отърси чело бяло, горделивий перест крин и венченце натежало
дигна желтозлатний смин. Скрит за час отново
блесна слънчевия ведър лик и градината го срещна
чудом възродена в миг.

Богоугодник сред гората Богоугодник сред гората чешма за спомен е сградил, порутена е тя,
под нея път извора си е пробил. И весело си той клокочи,
извит надолу по рида,
и мъртвий поглед на чешмата, не му смущава радостта.

Во стаичката пръска аромат Во стаичката пръска аромат, оставена от тебе китка цвете. Тоз аромат душата ми в мечти при теб унася, свидно мое дете.
И виждам те унесена в мечти за мен, подпряла чело на ръцете…
во стаичката пръска аромат,
от теб оставената китка цвете.

Красимир Тасков (1955)
„Зима“ по стихове на Петър Караангов
Бяла улица, бяла река.
Капризи на времето. Изненада! Дръпнеш пердето внезапно с ръка, зад прозореца сняг пада.
Така между двама ви в’миг незнаен премине дума, от която боли, боли…
И горчиво разбираш, че в тихата стая между вас вече сняг вали.

Виктор Чучков (1946)
„Съдба“ по стихове на Стефка Касабова
На твойто рамо исках да почина
и да ме галиш с топлата си длан. От тоя пристан да не си замина, до мен да бъдеш с поглед кадифян.
Желания съдбата не признава.
Капризи свои има си и тя.
На влюбените пътя разминава, така и любовта ми отлетя!

Селим Палмгрен (1878 – 1951)
Два скеча из клавирен цикъл „Танци от Финландия“

Георги Арнаудов (1957)
Две поеми из тричастен вокален цикъл по стихове на П. К. Яворов
„Шепот насаме“

Дъжд
Дъжд, дъжд, все дъжд.
Небето сълзи ли пролива над оголялата земя? Мъгли, бездънна паст, прозината ламя вечно сива. Изчезна пролет в спомена далече. Нима ще да се върне?
Няма да се върне нивга вече.
Сълзи в песни за света,
плачи додето изплачеш ледено сърце.
Плачи, на жадна мъка във сухите ръце с лед в сърцето. Изчезна пролет, в спомена далече. Нима ще я сънуваш?
Няма да сънуваш нивга вече.

Живот в живота
Разтръгната е радостта проникната, обезплодена. А скръбта презряно е разбита чаша доцедена.
И горко ти, душа, от хладен яд пропита! Живот в живота и света,
загадка с присмех разрешена,
а смъртта на блянът от воала смело е лишена. И горко, ти душа, вседишаща остала.
Сред шепот в странен полусън.

Ценко Минкин (1959)
„Една роза пее приспивна песен“ по стихове на Сабина Тянкова
Една роза пее приспивна песен за вятъра, който буди листата ѝ,
за дъжда, който буди дъха ѝ,
за слънцето, което буди цвета ѝ...
Една роза пее приспивна песен заспи...
Сънят, който копринената люлка залюлява...

Димитър Наумов (1943)
„Почивка“ – поема за глас и подготвен роял по стихове на Надя Кехлибарева
Нощта крайбрежна, ще покрие бавно
с наметка тъмна пясъците равни. Тогаз над някой храст,
над някой плет хорото на светулки ще се мерни над къщите и дървесата черни.
После ще премине една голяма златна месечина, да си помислиш: „тежка пита мед“.
В прозорец от ръката ти отворен
ще влезе мирис на листа и корен,
ще се промъкне тънка препирня на рой щурци. С крило ще те удари
самотното провикване на гларус:
„защо от болката остава ехо… С въпрос ще отговориш...
а с плътна дреха ще те обгърне съня.

Илмари Ханикайнен (1892 – 1955)
Клавирна прелюдия „Вечер“

Хуго Волф (1860 – 1903)
„Всичко ще утихне, сърчице мое“ из III тетрадка от „Испанска книга на песните“ (превод на Гайбел)
Когато всички заспят
и цялата вселена сякаш е в булото на съня, само ти, сърчице мое, будуваш,
навярно познало болката на бездомния и упованието на жадния.
Програмата представя проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н.