Новини

След тригодишно прекъсване заради пандемичната ситуация в България, департамент „Философия и социология“ на Нов български университет възобнови ежегодните семинари за преподаватели и студенти от програмите на департамента. Тази година семинарът се състоя от 17.02 до 19.02.2023 г. в Пловдив и беше на тема: „Писателят Георги Марков за справедливостта и разбирането“.


Георги Марков е от тези неспокойни личности, които не могат да се задоволят с постигането на относителен материален и социален комфорт и вечно са на кръстопътя на вътрешни морални избори. Роден в Княжево през 1929 г., професионалният му път започва по време на комунистическото управление. Завършил индустриална химия, Марков работи като инженер и за кратко като учител. Продължителното боледуване от туберкулоза и непосредствената среща със смъртта, както и дарбата му да наблюдава хората отвъд техните външни прояви, определят погледа му към живота и го предизвикват да го описва като писател и сценарист. С публикациите си се превръща в любимец на комунистическите властници, но не може да понесе балансирането между съвестта и компромиса и емигрира в Англия. Работи като публицист в българската секция на радио Би Би Си, а в радио Свободна Европа чете серия от есета, критикуващи живота в комунистическа България, които след смъртта му са издадени в „Задочни репортажи за България“. С работата си като публицист отново привлича вниманието на властта в България, но този път това го превръща в жертва на покушение от страна на българската Държавна сигурност през 1978 г. в Лондон.

Встъпителното изложение на проф. Христо Тодоров и документалният филм на Боя Харизанова „Чувство за непоносимост“ очертаха два основни проблема: 1. Разбирането за понятията „справедливост“ и „разбиране“ в контекста на живота по времето на комунистическото управление. 2. Вътрешният конфликт на моралния човек, изправен пред избор.

Участниците в семинара изследваха как философските понятия могат да бъдат осветлени през художественат литература. Отправна точка за дискусията бяха есетата на Георги Марков „Чувство за непоносимост“, „Край Мальовица“, „Бургаско ноктюрно“ и „Обичай ближния си“, както и миниатюрата „Олга“ от цикъла „Записано мимоходом“. Въпросите, на които участниците в семинара се опитаха да дадат отговор бяха: „Възможен ли е социализъм с човешко лице?“, „Защо в България нямаше съпротива по примера на работническото въстание в Берлин от 1953, унгарските събития от 1956 и Пражката пролет от 1968г.?“, „Възможна ли е тотална власт, която да контролира всички в обществото?“, „Ако един проект не може да удържи на идеологическо ниво, може ли да сполучи на практика?“, „Могат ли да се легитимират привилегиите в обществото?“, „Какво е разбиране между писателите /тези, които трябва да са будната съвест на обществото/ и тези, които трябва да са открити, честни, диалогични?“.

Личността и житейският път на Георги Марков бяха в основата на изследването на вътрешния нравствен конфликт на човека, установил, че „бавно и безпощадно“ се превръща в нещо, което не е искал да бъде. Безизходицата, чувството за непоносимост, „усещането за двойна подлост – и спрямо другите, и спрямо себе си“ правят Георги Марков да изглежда не като герой, а като човек, който иска да бъде себе си. Дискусията напусна пределите на залата и се прехвърли в неформалните разговори между участниците след приключване на официалната част, както и по време на културната програма на семинара, свързана с посещение на Музея на книгопечатането и на Епископската базилика на Филипопол.

По време на семинара студенти и преподаватели разискваха проблемите за справедливостта и разбирането, а също и нравствените конфликти на отделния човек в провалилото се комунистическо общество, но с поглед към настоящето, което правим и към бъдещето, което искаме.


Мона Генева,
студентка в бакалавърска програма „Философия“, участничка в семинара