facebook

Актуално

radosveta-01_678x410_crop_478b24840a
23.07.2018 16:00
Актуално в НБУ

Д-р Радосвета Кръстанова: Гражданското общество е коректив на властта и заедно с нея може да решават проблемите на обществото

Интервюто взе Десислава Нейкова, студент в програма „Политически науки“.


Д-р Радосвета Кръстанова е преподавател в Нов български университет, департамент „Чужди езици и култури“. Носител е на наградата за най-добра франкофонска дисертация на България за 2015 година за своя труд: „Новите социални движения. Зеленото движение в България (1987- 2012)“ и е организатор и главен координатор на Международния пътуващ университет в Чипровци, който се организира от НБУ от 2009 г .

Д-р Кръстанова се интересува от политика, изкуство и техните пресечни точки. Тя е граждански активист и франкофон – амбициозна, енергична и чаровна личност, която е напълно отдадена на каузите си и ги осъществява с лекота.

Извън ангажиментите си в Нов български университет, д-р Кръстанова координира проекти и дейности на гражданско сдружение „Щастливеца“ и членство в коалиция от граждански и природозащитни инициативи и сдружения „За да остане природа в България“. Тя е съавтор и координатор за НБУ на проект за устойчиво развитие и гражданско участие „Място за бъдеще“.

Гражданската ѝ дейност започва през 2005 г. по времето на кризата с отпадъците в София, когато тя взема активно участие в разрешаването на проблема с отпадъците - участвайки в протести, присъствайки на заседания в Народното събрание и Столичния общински съвет, както и на срещи с тогавашния кмет на София.
Това, което тласка д-р Кръстанова към тази кауза е личен мотив, тъй като едно от местата за балиране на боклука се оказва родното ѝ село Мрамор. Тя признава, че решението да се ангажира с обществени дела не е било никак лесно, но щом веднъж се е включила в гражданското общество е открила ново призвание, в което е видяла смисъл и посока за развитие.

След успеха на първата ѝ инициатива като активен гражданин, д-р Кръстанова си дава сметка, че не може да се развива само на работното си място. Тя разбира, че има нужда да участва и в друг аспект от живота – като част от гражданското общество, което служи като коректив на властта и което, с помощта на тази власт, разрешава проблемите на общността.


Как участвате в активния живот на НБУ?

Участвам активно в дейността на два департамента – „Чужди езици и култури“ и „Политически науки“. Преподавам във франкофонските програми на департамент „Политически науки“ – в курсове на френски за бакалавърска и магистърска степен, и няколко курса на български и английски. Освен това от една година насам ръководя Франкофонския център в НБУ.


По какъв начин инкорпорирате Вашите лични и научноизследователски интереси в работата си?
Не бих могла да се огранича само до един тип дейност. Обичам многообразието и често търся нови предизвикателства.


С какво се отличава Вашият департамент от останалите?

Не мога да се определя като преподавател от един-единствен департамент, тъй като работата ми в НБУ протича в няколко департамента едновременно. Освен в департаментите „Чужди езици и култури“ и „Политически науки“, водя курс за устойчиво развитие в програма на департамент „Администрация и управление“.
По стечение на обстоятелствата, а и поради особености на характера ми, не успях да се закотвя на едно конкретно място – аз съм преподавател на целия университет.


Кой аспект от работата Ви в Нов български университет мотивира интереса и инициативата Ви?

Работата с различни хора от различни сфери, с разнообразни интереси и различна визия за света поддържат интереса ми. Убеден привърженик съм на интердисиплинността, затова не спирам да се опитвам да градя мостове – между хора, програми, департаменти, проекти и преживявания.
Амбицията ми при общуването с чуждестранни колеги и студенти е да им покажа България и да оставя положителни асоциации за страната ни у тях. Любим аспект от работата ми в НБУ е проекта Международен пътуващ университет, който събира множество хора и култури на едно живописно и автентично българско място.






По какъв начин функциите и задълженията Ви в университета се припокриват с функциите и задълженията в проектите Ви извън университета? Например: като съосновател на образователна мрежа за устойчиво развитие и гражданско участие „Място за бъдеще“ и председател на гражданско сдружение „Щастливеца“?

И на двете места заемам позиции, характеризиращи се с голяма отговорност. Пресечните точки между задълженията ми в и извън университета са често пъти колегите ми и студентите, които се включват и на двата фронта заедно с мен.

Също така дейността ми като граждански активист и природозащитник вдъхновиха темата на докторската ми дисертация за зелените движения в България. Моят научен труд, който защитих във Франция, описва историята на гражданските инициативи в защита на природата в България от времето на дисидентските движения през 1987 г. до наши дни, като включва интервюта с хора, които са участвали и се преживели събитията.
Към момента моята книга може да бъде прочетена само на френски език, но в бъдеще се очаква да бъде издадена и на български.


Какво Ви впечатлява най-много при работата Ви с други департаменти?

Покрай различните ми инициативи оставам с впечатление за готовност за сътрудничество и добра кооперация от страна на колегите ми от университета. Общите интереси и проекти сближават хората. Такъв пример за мен е интересът и подкрепата, които колегите ми от различни департаменти и позиции в НБУ проявяват към инициативата за Пътуващия университет. Покрай този проект изградих трайни приятелства с колеги и студенти от департаменти „Архитектура“, „Администрация и управление“, „Масови комуникации“ и „Икономика“.


Какво е Вашето отношение към многобройните културни събития, провеждани в НБУ – постановките в Университетския театър, изложбите в галерията и в музея, публичните семинари на разнообразни теми, представянето на книги в центъра за книгата?

Разнообразните културни и научни проекти в Нов български университет събуждат само позитивни асоциации. Има толкова много интересни събития в университета, че често се случва да не съумея да посетя всичко, което искам. Миналата година организирахме представяне на театрална постановка на френски език по пиеса на Чехов в Театъра на НБУ – актьорите и постановката са дело на колеги от френската гимназия „Алфонс дьо Ламартин“в София. Тази пролет – Франкофонска музикална вечер, на която колеги и студенти от различни департамент свириха и пяха на френски популярни и обичани песни. Ето такива неща ме вдъхновяват.
Последният съвместен проект на няколко департамента от НБУ, в който участвам активно, е международната франкофонска конференция „Променящия се град“. Този проект се фокусира около темата за настоящето и бъдещето на града и ме свързва с хора от целия университет.



Как се зароди идеята на пътуващия университет в Чипровци?

Идеята се появи като съвместен проект на Нов български университет и сдружението, в което участвам заедно със съпруга си. Името на съвместния проект е „Място за бъдеще“ и първоначалната идея на проекта беше да се популяризира устойчивото развитие в академична среда. Голям мотив за мен да осъществя проекта е желанието ми да запълня празнината, която съществува у нас по отношение на екологията, социалните движения и устойчивото развитие.

Покрай този проект инициирах създаването на програмата в НБУ „Екологичен мениджмънт“.

Пътуващият университет подкрепя местните бизнеси и туризма в района на Чипровци и запознава българските и чуждестранни студенти с историята, културата и природата на този забележителен град и област – с уникалните мотиви на килимите, с местните гозби, традиции и хора, с чипровските благороднически родове, прогонени след Чипровското въстание, както и с настоящите проблеми на града... Инициативата ни създаде трайни връзки между всички участници от страна на НБУ и жителите на Чипровци. Този проект е нещото, с което всичките ми колеги ме свързват и нещото, с което аз самата най-много се гордея.


Кои студенти проявяват по-голям интерес към пътуващия университет – чуждестранните или българските?
Имайки предвид, че чуждестранните студенти в НБУ са доста по-малко на брой в сравнение с българските, може да се каже, че процентните съотношения са доста близки. Въпреки това бих искала да се включат повече чуждестранни студенти – при тях първоначалното убеждаване е по-трудно, но щом веднъж се включат в проекта дълбоките впечатления които той оставя у тях ги правят верни на каузата и нетърпеливи да повторят приключението следващата година.





Интервюто е част от проект в рамките на курс „Вътрешноорганизационни отношения“ на гл. ас. д-р Евелина Христова, пролетен семестър на академичната 2017/2018 година.