Събития

Корпус 1, зала 506


Организатор:
департамент „Музика“

Гости:
Ректор на НБУ – проф. Пламен Дойнов, д.н., проф. д-р Веселин Методиев, председател на Настоятелството на НБУ, д-р Георги Текев – изпълнителен директор на НБУ, член на Председателския съвет на Настоятелството, д-р Христо Чукурлиев – член на Настоятелството, проф. д-р Милена Шушулова-Павлова – ръководител на департамент „Музика“, г-жа Вики Алмазиду – съпруга на проф. Милчо Левиев, студенти по поп и джаз пеене в НБУ, преподаватели от НБУ, Филип Рашев от Лаборатория по графичен дизайн, доц. д-р Илия Кожухаров, Валерия Василенко – студентка в бакалавърска програма „Музика“ и външни гости на събитието.

Модератор:

Проф. д-р Милена Шушулова-Павлова, ръководител на департамент „Музика“

Милчо Левиев (1937-2019) е български джаз музикант, композитор, аранжор и пианист, работил през голяма част от живота си в САЩ. Завършва Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (тогава Държавна музикална консерватория) през 1960. Негови професори са Панчо Владигеров и Андрей Стоянов. Кариерата си започва в Пловдивския драматичен театър. Назначен е за диригент на Биг бенда на Българското национално радио от 1962 до 1966. От 1963 до 1968 работи като солист и диригент на Пловдивската филхармония и Софийската филхармония. По идея на Радой Ралин създава групата Джаз Фокус'65, където е композитор и пианист, с която гастролира с голям успех в страната и чужбина до 1970. Едно от най-известните му произведения от този период е аранжиментът на песента на Пол Маккартни „Вчера“ (Yesterday). Пише и филмова музика. През 1970 приема поканата на популярния с авангардните си търсения тромпетист Дюк Елис и става пианист и аранжор в неговия Биг бенд в Лос Анжелис (САЩ). Работи с него до 1977. В началото на 1980 се завръща за кратко в страната и изнася поредица от концерти. Бил е на многобройни турнета из Европа и САЩ. Преподава в Южнокалифорнийския университет (University of Southern California) и прави всяка година майсторски клас по джаз интерпретация и импровизация в Нов български университет до 2019 година. Автор на многобройни композиции – симфонична, камерна музика, джаз аранжименти. Написал е музиката към филмите „Горещо пладне", „Понеделник сутрин", „Отклонение", „Писмо до Америка". Сред най-известните му творби са „Зелената къща", „Орфей", „Сладка питка", „Нестинари", „Балкански каубои". Получава театралната награда „Dramalogue" (1987) и е номиниран за наградите „Грами“. През 1997 е удостоен с орден „Стара планина“ за извънредно големите му заслуги към Република България в областта на музикалното изкуство и по случай 60 години от рождението му. През 2007 е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, за особено значимите му заслуги за развитието на културата и изкуството и по повод 70 години от рождението му. На 10 май 1999 е удостоен с титлата „Почетен доктор на Нов български университет“ за заслуги към съвременните интерпретации в джаза и за принос към департамент „Музика“ (тогава департамент „Музикално-сценични изкуства“) на НБУ. В майсторските му класове в НБУ той винаги кани големи имена от джаз сцената на САЩ и Европа.

Какъв е смисълът на музиката? Композиторът разполага с 12 тона, а изпълнителят (не приемам това понятие!) вече получава композирани тези 12 тона: от Скарлати, Шуман или от Джон Кейдж. Ако той се опита единствено да изсвири тези 12 тона, то днес, когато компютрите са толкова развити (да не говорим за изкуствения интелект), какъв ще бъде смисълът на човешкото присъствие? Защо ми трябва да изобразя нещо и да го нарека изкуство, ще постигна ни повече, ни по-малко топографски знак. Изкуството се базира на играта – на колорита в изобразителното изкуство, на звука в музиката, на формата, на линията и т.н. Почти на всички езици думата „игра“ означава и „свиря“ – на английски (play), на френски (jouer), на немски (spielen), на руски (играю) и т.н. Само на български е малко по-различно… При слушане на музика не можеш да отделиш моментите на импровизация от моментите на композиция. Ако действително е така, това е най-големият комплимент, който мога да получа, защото това е целта ми… Не че музиката трябва да бъде някаква хитрост и мистерия, но щом е игра, тя трябва да има и малко дяволитост…