Събития

Национален дворец на културата, Зала 6

Организатори:
департамент „Музика“ 
НДК

Участници:
КАМЕРАТА ОРФИКА НБУ и Марио Хосен

Гост-солисти:
Костадин Йоцов – обой, Атанас Атанасов – чембало, Лиляна Кехайова и Марина Хинова – виолончело и Кристина Хинова – цигулка.

ПРОГРАМА
Антонио Вивалди – Концерт за 2 цигулки, виолончело и оркестър
Йохан Себастиан Бах – Концерт за цигулка, обой и оркестър
Йохан Себастиан Бах – Брандебургски концерт № 3
Астор Пиацола – Четирите годишни времена на Буенос Айрес

МАРИО ХОСЕН дебютира като солист на оркестър още на осем годишна възраст. Работата му с изтъкнатите изпълнители и музикални педагози като Михаел Фришеншлагер и Жерар Пуле бележи важен отпечатък върху кариерата му. Солист с международна репутация, Хосен свири с редица оркестри, между които: Английски камерен оркестър, Брукнер Оркестър Линц, Кралска Филхармония, Симфоничен оркестър „Чайковски” на Московското радио, Оркестър на Миланската Скала, Симфоничeн оркестър на БНР, Мексикански държавен симфоничен оркестър, Софийската филхармония и много други. Изявява се в САЩ, Австрия, Италия, Франция, Швейцария, Испания, Египет, Китай, Русия, Япония. Хосен концертира и прави записи със световни артисти, сред които: Адриан Йотикер, Филип Берно, Жан Бернар Помие, Бруно Канино, Израел Инон, Милена Моллова, Владимир Федосеев. Именитият виртуоз е почетен професор на Нов български университет със завидна преподавателска кариера и студенти – носители на едни от най-високите отличия от конкурси и фестивали в Европа и Азия. Инициатор на редица международни проекти. Причина за създаването на Академичен оркестър „Камерата Орфика НБУ“ и Първия международен цигулков фестивал във Варна, 2015 година. Вече няколко години успешно провежда и Международната академия „Орфеус“ във Виена, Австрия.

АТАНАС АТАНАСОВ завършва Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ с пиано при проф. Богомил Стършенов (1977) и композиция при проф. Парашкев Хаджиев (1985). Следва и майсторски клас по пиано при проф. Богомил Стършенов (1977-79). Участва в международни курсове по клавирна интерпретация във Ваймар (Германия – 1975) при Режина Смендзянка, Париж (Франция – 1976, 1977 и 1983) при Ивон Лефебюр, в Прага (Чехия – 1978) при Милан Шлехта (орган), Сузана Ружичкова (чембало) и Франтишек Раух (пиано). Носител на награди от национални и международни конкурси. Има активна концертна дейност като солист, камерен изпълнител и сътрудник на редица хорови и оркестрови формации – пианист, чембалист и органист. Осъществява записи за студио „Балкантон”, Gega New, БНР, БНТ, Радио Женева и др. Първи изпълнител на голям брой произведения от български композитори. Най-престижно е участието му като композитор и пианист в Международен фестивал за съвременна музика в Санкт Петербург, Русия (1991), където изпълнява своя Първи концерт за пиано и оркестър с филхармонията на Санкт Петербург. От 1978 преподава в НМА. Професор (от 2000) по клавирен съпровод и композиция. Води лекции също и по методика на клавирния съпровод и цифрован бас. Към педагогическата му дейност може да се добави и провеждането на курсове по клавирна интерпретация в Гърция и Турция. Член на Управителния съвет на Съюза на българските композитори (2005-2011). Понастоящем е ръководител на катедра „Камерна музика и съпровод“ в Инструменталния факултет на НМА.

КОСТАДИН ЙОЦОВ е роден в София. Завършва НМУ и НМА „П. Владигеров“ в класа по обой на Христо Късметски. От 1991 е солист обоист на Симфоничния оркестър на БНР. Бил е солист на много оркестри и е участвал в камерни ансамбли в България, Германия, Турция, Италия, Испания и Кипър. От 2005 е преподавател в НМУ „Любомир Пипков”. Често е солист на “Софийски солисти”. Член е на престижния състав Духов квинтет при Симфоничния оркестър на БНР заедно с Христо Павлов (флейта), Данчо Радевски (кларинет), Александър Сарандев (фагот) и Ясен Теодосиев (валдхорна).

МАРИНА ХИНОВА специализира в Esquela Superior de Musica “Reina Sofia” в Мадрид. Участва активно в майсторски класове на Янг Чанг Чо, Робърт Коен, Йоханес Горитски, Рудолф Леополд, Иван Монигети, Даниел Вайс, Антон Никулеску и др. Концертира като солист на редица оркестри. Марина Хинова е носител на престижни награди от национални и международни конкурси: „Светослав Обретенов“ – Провадия; Национален конкурс за изпълнение на немска и австрийска музика – Бургас; Млади музикални дарования – София; ,,Млади виртуози – София; „Академичен конкурс за нисък щрайх” – София и др.; Международен конкурс, Concertino – Чехия; Международен конкурс HERAN – Чехия.

ЛИЛЯНА КЕХАЙОВА е родена в София. През 2009 е приета във Виенската Консерватория в класа по виолончело на Лилия Шулц- Байрова. Свири като солист в зали като "Рудолфинум" (Прага), "Атенеум" (Букурещ) и Музикферайн (Виена). Лауреат е на международни конкурси, сред които Contertino Praga и конкурса на Виенската консерватория "Fidelio". Партнира на световно известни музиканти сред които Владимир Косяненко, Марио Хосен, Борис Мерсон, Луиза Селло, Доминик де Вилиенкур и др. Лиляна Кехайова е соло виолончело на оркестър Camerata Orphica- Les Orpheistes. През 2012 печели голямата стипендия на австрийската фондация "Alban Berg".

КРИСТИНА ХИНОВА е студент на проф. д-р Марио Хосен в Нов български университет. Лауреат е на много национални и международни конкурси: Националния конкурс „Светослав Обретенов”; Международния конкурс „Моцарт” – гр. Упсала – Швеция; Специална награда на Българското национално радио за най-добро изпълнение на Моцарт; Международния конкурс „Concertino Praga”; Международния конкурс „Млади виртуози”; Вторите Всемирни Делфийски игри (световна олимпиада на изкуствата ), които се провеждат под егидата на UNESCO и Съвета на Европа в гр. Саратов, Русия. Кристина Хинова концертира активно като солист на различни оркестри. От 2015 има възможността да работи и свири на една сцена с маестро Марио Хосен.

ИДЕЯ
Концертният цикъл “СОЛИСТИ-ИНТЕРПРЕТАТОРИ” е предложение на Нов български университет, департамент „Музика“ и проф. д-р Марио Хосен за елитен Музикален фестивал за класическа музика в НДК София. Съчетанието на шедьоври на европейската музика и изпълнители от световна величина ще допринесе за обогатяване на културния живот в столицата и страната. В основата на проекта е развитието на мащабно и дългосрочно културно сътрудничество на НДК с програмите на водещите европейските културни центрове като Виена, Париж, Лондон, Рим, Прага, съвместно с Нов български университет, УниКредит Булбанк и концертиращи артисти – професори от водещи световни университети. Фестивалът “Солисти-интерпретатори” предлага богата концертна програма. Желанието е да покажем, че именно класическата музика като европейската културна традиция обединява света с вечните си духовни ценности.

Един от основните участници в проекта „Солисти-интерпретатори“ е оркестровият състав на Нов български университет. КАМЕРАТА ОРФИКА НБУ е оркестър, съставен от брилянтни млади класически музиканти, част от тях бивши и сегашни възпитаници на университета. Артистичната мисия на оркестъра е да работи и реализира идеята за създаване на мащабно културно сътрудничество на музиканти от балканските държави с централна Европа – Виена, Австрия. Нашата епоха изисква от композиторите и изпълнителите различен подход към изкуството. С концертите си КАМЕРАТА ОРФИКА НБУ е посланик на Балканите по света. ОРФЕЙ, безспорно най-ярката личност в историята на класическата митология в европейската култура, е роден в Тракия. Мотивирани от посланието му, решихме с музиката си да бъдем носители по света на неговото име. Един изключителен пример за международно културно сътрудничество на различни народи от югоизточна Европа, които създават културен мост към света. Досега диригенти и солисти на оркестъра са били емблематични имена на българската и световна класическата музика като Милена Моллова, Найден Тодоров, Амори Клозел, Жерар Пуле, Алексис Хаузер, Доминик Виленкур, Жан Ферандис, Кристоф Хагел, Борислав Иванов, Валери Вачев, Гюнтер Пихлер, Хансйорг Шеленбергер, Филип Бернолд, Донг-Сук Канг, Жерар Козе, Волфганг Клос, Такаши Шимицу. Оркестърът е имал турнета в Австрия, Полша, Япония, Финландия и България. Различните телевизионни и компакт диск записи, доказват високото техническо и музикално ниво на КАМЕРАТА ОРФИКА НБУ.

ДЕПАРТАМЕНТ „МУЗИКА“ на Нов български университет е модерна образователна институция в областта на музикалното и танцово изкуство, който се утвърди като структура с иновативни методи на работа, със силен преподавателски екип, с чудесна материална база, даваща възможност на младите музиканти в България да се обучават по съвременен световен стандарт без да напускат пределите на родината си. Освен обучение сред средно образование в бакалавърска програма „Музика“, департаментът предлага магистърските програми – „Музикално изпълнителство (на български и английски език)“, „Танцово изкуство“ и „Тонрежисура“, а на докторско ниво – програма „Музикознание и музикално изкуство“ с възможност за научно изследване в областта на теоретичното музикознание или в изпълнителския профил. Всяка година департаментът организира серия от майсторски класове за виртуозно майсторство на водещи професори от Европа.

СЛЕДВАЩ КОНЦЕРТ в ЦИКЪЛ „СОЛИСТИ-ИНТЕРПРЕТАТОРИ“
01.03.2016, 19:00 часа, зала 6, НДК.
КОНЦЕРТ НА КАМЕРАТА ОРФИКА НБУ
С финансовата помощ на УниКрудит Булбанк и съдествието на Пежо България.

ПРОИЗВЕДЕНИЯТА:

Антонио Вивалди (1678–1741, Antonio Lucio Vivaldi), наричан още Il Prete Rosso („Рижият абат“), е венециански свещеник, композитор и цигулар. Неговата най-прочута творба е „Годишните времена“ - цикъл от 4 цигулкови концерта. Вивалди е изключително продуктивен композитор и е написал над 40 опери, оратории, много кантати, серанади, симфонии, повече от 400 инструментални концерта, в т.ч. 76 сонати (с басо континуо), от които 30 за цигулка, 19 за 2 цигулки, 10 за виолончело, както и за цигулка и виолончело и още много други.

Йохан Себастиан Бах (1685-1750) пише своите Бранденбургски концерти за оркестър (в жанра кончерто гроссо – concerto grosso, буквално „голям концерт“) по поръчка на граф Христиан Людвиг Бранденбург-Шведски през 1721, когато е само на 36 години. Те са сътворени в неговия Кьотенски период. Бах се запознава с графа през 1719 в двора в Майнинген. Графът е възхитен от майсторството на композитора и моли да му напише композиции за неговата капела. Бах ги композира и му ги изпраща две години по-късно, надявайки се да получи работа в двора му, но опитът му е неуспешен. Графът не харесва концертите и докато е жив, тези гениални творби не се изпълняват нито веднъж. Шестте концерта разкриват най-пълно полифоничните възможности на Бах. Жанрът Кончерто гросо възниква през ХVІІ век в Италия заедно със соловия концерт. Особено популярен е през ХVІІ и ХVІІІ век. Състои се от няколко (до 7) части. Сред най-известните композитори на кончерто гросо са Арканджело Корели и Антонио Вивалди. Мнозина музикални историци приемат Корели за родоначалник на жанра. Подобни концерти пише и Георг Фридрих Хендел. След двувековна забрава, интересът към жанра е възстановен и през ХХ век кончерти гроси пишат Игор Стравински, Макс Регер, Алфред Шнитке и още много други, в това число и редица български композитори. Сред множеството произведения на Бах, сътворени в Кьотен, са и „Сюита за оркестър“, „Шест сюити за соло-виолончело“, „Английски сюити“ и „Френски сюити за клавир“, както и три сонати.
Периодът на служба при принц Леополд в Кьотен е много благодатен за инструменталното творчество на Йохан Себастиан Бах, тъй като не се е налагало да подготвя музика за църковните служби. През този период Бах написва множество инструментални концерти, сред които е и прочутия концерт за обой и цигулка (Йохан Себaстиан Бах – Концерт за цигулка, обой и оркестър до минор BWV 1060). Той е в три части в традиционната последователност „бърза-бавна-бърза“. Бавната част се нарежда сред шедьоврите на музикалното изкуство с изумителния по красотата си дует между цигулката и обоя, в който фразите се преливат от единия към другия инструмент като в един безкраен и изпълнен с блаженство разговор.

Световноизвестният днес аржентинец Астор Пиацола (1921-1992, Astor Piazzolla) пише невероятната си творба „Годишните времена на Буенос Айрес“, малко след средата на миналото столетие. Буенос Айрес е град на контрасти и на страсти, на светлина и на мрак, на любов и на омраза, на възход и падение. Това е град на един уникален талант, на създателя на един нов музикален жанр – танго нуево. Буенос Айрес е „музата“ на композитора, която го вдъхновява за създаването на забележителния танго цикъл „Четири годишни времена“. Още в най-ранна юношеска възраст Пиацола се изявява като прекрасен бандеонист и водач на танго ансамбъл. Като композитор обаче е в застой в продължение на години, опитвайки се да пише така, както мисли, че би трябвало да се композира, вместо да пише така, както го влече. Музикантът, който го насочва към верния път, е легендарната Надя Буланже. Тя посочва, че повечето от неговата “класическа” музика звучи не по-различно от работата на други композитори и го окуражава да потърси вдъхновение в тангото. От този момент нататък той композира забележителни творби. “Четирите годишни времена”, както подсказва заглавието, изразяват почитта на Астор Пиацола към Антонио Вивалди. В оригиналната версия на Пиацола, “времената” са едночастни, за разлика от тричастните на Антонио Вивалди. Вивалди изписва конкретни звукови картини, което Пиацола не прави. Произведението се появява първо като солова пиеса. Пиацола не я е написал като сюита. Той пише „Лято“ през 1965 и после се появяват всички останали части за другите сезони. Някои от тях са създадени по специални поводи, но накрая той ги свързва и изпълнява като сюита. Съществуват различни варианти на пиесата – за разнообразни камерни и оркестрови състави – някои от тях създадени от композитора, а други аранжирани от следващи изпълнители.