Новини

Представяме Ви Лорета Филипова, която е завършила Нов български университет. В момента тя е успешно реализиран юрист, но в същото време има и три студиа по актьорско майсторство. Ще може да зададете въпроси към екипа онлайн на 13 май от 18:00 часа по време на лайвстрийминга на спектакъла „Стъклената менажерия“, като изпишете #TheGlassMenagerie в sli.do. Повече за нея научаваме от интервюто, което проведе колегата ни Денис Никифоров, където Лорета посочва, че успехът идва след много работа и много желание за постигане на дадена цел.

Какви специалности сте завършили в НБУ?

Завърших право и актьорско майсторство. Специалностите, които завърших, не са случайни за мен – въпреки тяхната различност от дете мечтая да упражнявам тези професии. Нов български университет ми даде възможност да ги завърша паралелно.

Какво ви даде обучението по актьорско майсторство в НБУ?

Благодарение на обучението ми в НБУ успях да се докосна до голямата сцена, успях да усетя магията да превърнеш текста в спектакъл. Да изисквам все повече от себе си и знанията си. Актьорското майсторство е съвкупност от много качества освен таланта. От актьора се изисква: дисциплина, спортен дух, самоконтрол, любопитство към околния свят, търсене на изкуството във всичко, което ни заобикаля.

В какви спектакли участвахте в Университетския театър на НБУ?

Благодарение на обучението ми в НБУ и курсовете при проф. д-р Ева Волицер успях да участвам в едни от най-успешните спектакли на Университетския театър, който за мен беше като втори дом. А спектаклите, които играхме там, завинаги ще останат в сърцето ми!

Това са:
„Метаморфози“ с реж. проф. д-р Ева Волицер – спектакъл, с който имахме турне в Лондон, играхме на едни от най-големите и популярни сцени в България;
„Стъклената менажерия“, реж. проф. д-р Ева Волицер – спектакъл, с който играхме в Театрална работилница „Сфумато“ и Младежки театър „Николай Бинев“;
„33 припадъка“, реж. проф. д-р Ева Волицер – по произведения на Чехов;
„Забавно като патерица“, реж. проф. д-р Ева Волицер;
„Добрият доктор“, реж. доц. Недялко Делчев;
„Финална борба“, реж. доц. Снежина Петрова.

Какво е да бъдете алумни на НБУ?

Да бъда алумни на Нов български университет за мен преди всичко е гордост. Освен това избрах НБУ за докторантурата ми. Смятам, че алумни на Университета е вид титла – всичко, което съм получила и научила от по време на обучението си, продължава да бъде част от ежедневието и професиите ми!

Как успявате да съчетаете правото с актьорското майсторство?

Правото и актьорското майсторство паралелно са част от живота ми от ученическите години, когато едва в 8-и клас започнах да посещавам курсове по актьорско майсторство и извънкласни кръжоци по право и психология. Вече 6 години упражнявам професии по специалностите си и това ме прави единствено удовлетворена.
И все пак правото и актьорското майсторство не са толкова различни – и при двете се изискват изключителни знания и непрекъснато самоусъвършенстване.

Помага ли изкуството в съчатение с по-натоварените професии, каквато е и правото?


Изкуството дава енергия и по-широк мироглед, който от своя страна ми помага да разгледам дадено дело като нещо уникално и вълнуващо. Изключително интересен ми е процесът на едно дело, защото освен своята уникалност има сходство със създаването на един спектакъл. Колкото и да си подготвен, накрая изявата на живо е най-важна, както и крайният резултат.

Разкажете повече за опита и трудностите, които сте срещали в съдебната зала?

В съдебната зала всяко едно дело може да протече по най-неочаквания и изненадващ начин. В началото, когато стартирах адвокатската си кариера, най-трудното нещо или по-скоро неприятно беше подценяването от страна на опонентите ми, тъй като аз бях едва 27-годишна. Случвало ми се е колега, който защитава отсрещната страна, да дава становище, че той/тя е с 20 години стаж и т.н. Но от друга страна, тези спечелени дела са най-приятни и наистина се усещат като голям успех!

Що се отнася до опита, всяко едно дело е опит – и професионален, и донякъде личен. Специализирах в областта на домашното насилие, където делата са тежки и са свързани с драматизъм и човешки отношения. Тези дела те „хващат“ за гърлото и след спечелването си казваш: „Дано съм защитил правилния човек“...
Създадох сдружение „Асоциация за консултиране и защита на жертви на домашно насилие“. Организацията има за цел да помага на хора, пострадали от домашно насилие. До момента сме съдействали на десетки жени от цяла България.

Разкажете повече за Вашите детски студии по актьорско майсторство?

Първата си школа по актьорско майсторство основах преди 6 години, непосредствено след завършването ми. Още от ученическите години мечтаех и се борех един ден да успея да основа място, където да предавам любовта си към театъра на дечица. След месеци открих втората си школа, а миналата година и третата. Работата с децата е отговорност, но и забавление. С дечицата сме на един принцип и той е преди всичко да бъдем приятели, те се обръщат към мен с „Лори“, обаждат ми се и ми пишат по всяко време. С годините пораснаха пред очите ми и станахме един театрален екип. Горда съм, че театралното ни семейство расте непрекъснато и вече почти 60 дечица са част от нашите занятия.

Преди няколко години основах Сдружение „Международна академия за съвременно изкуство и култура“, с което аз и останалите учредители имаме за цел да популяризираме изкуството във всички сфери сред деца и юноши.

Къде са имали изяви вашите бъдещи професионални актьори?

От самото основаване на школите си обещах и се заех да осъществя амбицията си дечицата да участват в спектакли, които да играем на професионални сцени. Считам, че това мотивира малките бъдещи актьори и ги кара да очакват с нетърпение поредната пиеса. Досега сме имали над 20 спектакъла, част от които сме играли в театър „Сълза и смях“, Театър „Българска армия“, Драматичен театър „Невена Коканова“ гр. Дупница, Нов Театър НДК, зала ДНК в НДК – по покана за участие във фестивал „Следата“, организиран от Нов български университет, Дом на културата „Искър“, Театър „Сириус“ и други.

Как преподавате актьорско майсторство по време на социалната изолация?

Социалната изолация е предизвикателство и трудност и за нас, както за всички останали. С дечицата намерихме начин да разработваме нови произведения и пиеси по Скайп. Чуваме се и се виждаме два пъти седмично. Репетираме за нов спектакъл, който планирахме да бъде игран в началото на лятото. За съжаление, ще го отложим за есента. Най-трудното при създадената ситуация е това, че не се виждаме. Както споменах по-рано, ние преди всичко имаме една приятелска среда, която ни липсва много. Актьорите споделят с мен всичките си житейски терзания за възрастта, искат съвети и нямат търпение да се видим, за да разкажат как е минала седмицата им. Преди и след занятия имаме правило да се прегръщаме за поздрав, което на този етап звучи като мечта. Децата са жадни за репетиции и за изяви. Дано скоро пак започнем с нашите срещи.

Съществува ли тайна за успех?

Тайната за успех! За всеки е различна, при мен не е съвсем тайна. Бих я споделила с всеки, а именно, че правя всичко, за което съм мечтала, работя това, която ми харесва, и се наслаждавам на всичко, което ми се случва! Успехът идва след много работа и много желание за постигане на дадена цел.

Кое е нещото, което ви липсва най-много като студент на НБУ?

НБУ ми липсва много, най-вече срещите с любимите преподаватели, липсва ми библиотеката и най-вече театърът. Въпреки че продължавам да посещавам НБУ покрай изготвянето на дисертацията ми, посещенията не са същите! Истината е, че с удоволствие бих била студент отново.

Какво послание бихте отправили към бъдещите студенти на НБУ?

От опит мога да отправя послание към бъдещите студенти, че именно това е университетът, който ми помогна да сбъдна мечтите си, университетът, който ми даде такива знания и среда, че да не усещам преподавателите като хора, от които да се притеснявам, а да ги приемам като съюзници, които ни помагат да ставаме по-добри.