Новини

img-9807_678x410_crop_478b24840a
21.11.2017 11:00
Новини

„НБУ предоставя възможност за личностното, професионалното и институционалното развитие на преподавателя“

Д-р Юлияна Хаджичонева, преподавател от департамент „Администрация и управление“ в Нов български университет, разказва за преподавателската си мобилност в Университета в Орлеан, Франция

Здравейте, как се чувствате след завръщането си от Франция?

 

ЮХ: Здравейте, изключително съм доволна от проведената преподавателска мобилност в Университета в Орлеан, Франция. Върнах се заредена с много енергия и ентусиазирана за нови срещи, инициативи и предизвикателства в преподавателското и изследователското поприще.

 

 

Участвахте в програма Еразъм+, която цели да изгради стабилни международни партньорства за насърчаване на иновациите и конкурентоспособността в сферата на образованието. Как избрахте университета, в който да преподавате?

 

ЮХ: Аз съм франкофон и като такъв изборът ми беше предопределен. Университетът в Орлеан е признато средище на изследователи в областта на икономиката и бизнес администрация. Редица изявени професори са гост-лектори и преподаватели там. В изследователската им лаборатория работят докторанти от цял свят. Срещнах колеги изследователи от Румъния, Германия, Китай и др.

 

 

Кое Ви мотивира да се включите в инициативата, подкрепена от НБУ?

 

ЮХ: Много е важно организациите днес да развиват проектна дейност, която да допълва и надгражда основните им дейности. В този смисъл, възможностите, които предоставя Програма Еразъм+ трябва да бъдат използвани възможно най-пълноценно до края на програмния период. Това е допълнителен капацитет за университета ни. Преподавателската мобилност по Еразъм е идеална възможност за развитие на преподавателския и изследователския потенциал на институцията. Взаимодействието с чуждестранни колеги в тяхната академична среда обогатява изключително много и носи както директни, така и индиректни ползи като цяло за университета. От голямо значение, разбира се, е доколко преподавателят може да се впише в средата и да установи дългосрочност на отношенията. Чудесно е да се насърчава тази инициатива и да не се поставят ненужни пречки пред желаещите да допринасят за международното сътрудничество и развитие на университета.

 

 

Мобилността по програмата се осъществява въз основа на сключени двустранни споразумения между НБУ и университети от почти всички европейски държави. Как международното сътрудничество и съвместните активности се отразяват на дейността на преподавателите след завръщането им в Нов български университет?

 

ЮХ: В споделяне на срещи и преживявания с колеги и студенти, богатство на ежедневния обмен във всяко отношение, стремеж към нови инициативи и предизвикателства, разнообразяване на лекционните курсове и предаването на знания и умения, и др.

 

 

 

Колко дни продължи преподавателската Ви дейност по програмата?

 

ЮХ: Продължителността на преподавателската ми дейност беше пет дни – от понеделник до петък включително.

 

 

 

Как протече престоят Ви?

 

ЮХ: Радвах се на изключително топъл прием от страна на колегите и ръководството. Бях представена на всички колеги – щатни преподаватели и изследователи в Лабораторията на университета. Бях включена във всички инициативи, които се провеждаха по време на престоя ми. Времето ми беше ангажирано от сутринта до вечерта в университета. Успях да работя и в библиотеката на университета върху изследването ми в областта на предприемачеството, което беше много полезно за мен. Поканиха ме и представих нашия университет пред аудитория от колегите от университета, гости на университета и докторанти от различни страни.

 

 

Кои бяха основните теми на лекциите Ви?

 

ЮХ: Основните теми бяха свързани с конкурентоспособността и политиките за подобряване на средата на макро и микро ниво за предприемачество и бизнес развитие. Дискутирани бяха екосистемите за насърчаване на предприемачеството и иновациите, агломератите като механизъм за стимулиране на конкурентоспособността и развитията на т. нар. “полюси” на конкурентоспособността.

 

 

Какви са впечатленията Ви от студентите? А от академичната общност?

 

ЮХ: Срещнах сплотена и подкрепяща академична общност. Колегите бяха отворени за дискусии и изключително отдадени на научните си интереси и развитие.  По покана на университета имаше колеги от други университети, например от Германия и др., които работеха по съвместни изследователски проекти. По отношение на студентите, докторантите бяха много фокусирани и задълбочени в изследванията си, а студентите от бакалавърското ниво бяха дисциплинирани.

 

 

Има ли ярък момент, който никога няма да забравите?

 

ЮХ: Много са моментите, които бих могла да определя като ярки. Свързани са с обмена и вниманието на общността. Няма да забравя тишината сред студентите и съсредоточеността им по време на лекциите по макроикономика в една от амфи залите на университета. Видях интересни и за нашата академична общност инициативи, например: приз за представянето на докторските разработки от докторантите на принципа 180, научни срещи и дискусии на докторантски разработки, съвместни изследователски проекти по покана на университета и др.

 

 

 

Каква е равносметката от пътуването Ви?

 

ЮХ: Мобилността все повече става част от нашето ежедневие. Подобни инициативи са необходимост за развитието на съвременните преподавателски кадри и на образователните институции. Допринасят за “сверяването на часовника”, обогатяването на  учебните курсове и програми, обмена със студентите, утвърждавенато на международния облик на университета и т. н. Разбира се, подобна мобилност изисква допълнителни немалки усилия  по нейната подготовка, администриране, организиране, провеждане, отчитане, което предполага и силна мотивация. Равносметката обаче определено е положителна, поне в моя случай. Добре е да няма еднократен характер, а да се създават възможности и стимули за постоянно надграждане и устойчивост.

 

 

Какво научихте от престоя си?

 

ЮХ: Би било добре, ако сме ориентирани към повече мобилности, повече изследователска дейност, повече съвместни проекти. По-голяма отвореност към света е в полза на развитието на всички ни. Толерантността и уважението към другия трябва да съпътства безкомпромисно нашето ежедневие.

 

 

На какво научихте вие студентите там?

 

ЮХ: Както казва дъщеря ми: „За мен е важно преподавателят да ми предаде неговите знания.“ Надявам се там и навсякъде да успявам да отговарям на тези очаквания. Разбира се, знанията трябва да бъдат съпроводени от устойчив ценностен модел.

 

 

Ще се включите ли отново в мобилността с цел преподаване, която предоставя възможност на преподавателите от НБУ да гостуват в европейски университети за изнасяне на кратки лекционни курсове?

 

ЮХ: Считам, че това е необходимост едновременно и за личностното, и за професионалното, и за институционалното развитие.

 

 

До какво все още не са се докоснали колегите Ви, които не са успели да се включат в международния обмен ЕРАЗЪМ+?

 

ЮХ: Всеки човек в своя житейски път се докосва до всичко, до което има нужда да се докосне към определения момент от развитието си. Ако не е сигурен, нека прочете отново интервюто и открие собствените си стремежи.