Новини

Мария Грозева е професор по немски език, доктор на филологическите науки, преподавател в департамент „Романистика и германистика“ на НБУ. Дейността й съчетава водене на курсове по морфология, синтаксис и лексикология на съвременния немски език, психолингвистика, симултанен и консекутивен превод, социолингвистични и психолингвистични проблеми при превод, лингвистика на текста и др. Въпреки натовареното си ежедневие по време на събитията, част от Международното лятно училище TRANS 2016/ Sommerschule TRANS 2016, чийто представител за България е НБУ, тя се включва в ролята на „водещ“.
Поема отговорност от такава величина не за първи път. Опитът й я кара да търси все повече предизвикателства и да си поставя все по-високи цели, постигането на които мотивира допълнително нея, нейните колеги-германисти, а също и нейните възпитаници. Философията й на преподаване е иновативна, в унисон с политиката на НБУ. Не ограничава процеса на познание до анализ на теоретични постулати, детайлни обяснения и директни практически насоки, а се стреми само да насочва студентите, за да ги научи да мислят самостоятелно. Равенство, толерантност, подкрепа и сътрудничество, междукултурна комуникация, неподвластна на времето и териториалните граници са теми, които с удоволствие „облича в лексика“ по време на лекции, защото, както казва американската писателка Рита Мей Браун, „Езикът е пътна карта на културите. Той ти казва откъде идват и накъде отиват хората“, а осъзнаването на тази му черта го категоризира като безценно средство за създаване и поддържане на връзки не само между отделни личности, а между цели културни „вселени“.

Водена от разбиранията си, проф. Грозева с охота организира четвъртото издание на Международното лятно училище TRANS 2016 г., чиито идеи и цели се доближават до нейните лични. Работата с авторитетни личности, преподаватели от още петнадесет държави, както и с представители на Европейския парламент и Европейската комисия й носи удовлетворение и гордост. Усеща задоволство от факта, че университетът, в който се посвещава на студентите си, е домакин на едно от най-значимите събития в полето на преводаческата дейност за 2016 г.; радва се на удовлетвореност от видната равнопоставеност на нейните възпитаници, застанали рамо до рамо с представители на международно признати висши учебни заведения; доволна е и от развитието, което се наблюдава в България в полето на образованието и от нововъведенията, които се правят, въпреки негативното отношение и скептицизма на голяма част от обществото. Оптимистичната й нагласа относно резултатите от лятната школа, чийто представител в България е НБУ, е следствие и от положителното развитие, което се наблюдава при участниците в първото Лятно училище TRANS, проведено в университета в Марибор през 2013 г., във второто – състояло се в университета в Риека през 2014 г. и в третото, чийто домакин е Задар през 2015 г.

По време на разговора ни става ясно, че преводът е важна дейност: смесица от наука и изкуство, от чието правилно съотношение могат да зависят животи, затова не бива да се извършва „през пръсти“ и без необходимото внимание към детайла. За да бъде един преводач успешен, не е достатъчно само владеенето на конкретния език. Фонетика, лексикология, фразеология, стилистика, семиотика, междукултурна комуникация, психология и други науки се преплитат с усещания и възприятия, с чисто преживяване на звук, графика и смисъл. Всеки превеждащ трябва да носи в себе си любов към езика, която е логично следствие на речевата магия, завладяваща и всеобхватна, непризнаваща прегради и граници – нито териториални, нито културни. Преводачът трябва да познава социалната действителност, дори историята на конкретната държава, нейните традиции и обичаи, за да може да поднася реалиите от оригиналния текст по начин, разбираем за аудиторията, а не да „твори“ буквален превод, който да ги лишава от смисъл и да им отнема съдържанието. Точно тези отличителни черти на преводаческата дейност са в основата на Международното лятно училище ТРАНС, обединяващо представители на различни нации, чиито отлики са припознати като богатство, палитра, от която може да се извлече най-наситения цвят.

Темата, която организаторите от департамент „Романистика и германистика“ на НБУ, Университета в Марибор и Съюза на германистите в България, водени от актуалността и значимостта на проблема, са избрали за тазгодишното Международно училище е „Превод и специализирана комуникация“. В практическите семинари и в лекционните занимания, които са елементи от обучителния процес в лятното училище, се включват преподаватели от различни университети - НБУ, СУ „Св. Климент Охридски“, Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методи“, университетите в Марибор, Познан, Нитра, Тимишоара, Риека, Любляна, Белград, Скопие, Ческе Будейовице. Всички те са обединени от идеите за ефективно развитие на преводната дейност в световен мащаб и обогатяване на теоретичните и културни познания на участниците, избрали да прекарат част от лятната си ваканция в академична среда.

За любовта към езика, за ролята и значението на превода и преводача, за възможността и гордостта да работиш в институция, наредила се до авторитетни чуждестранни университети, разказва проф. Грозева:

• С какво Ви привлече и с какво продължава да предизвиква интерес у Вас преводаческата дейност?

Преводаческата работа обогатява с много знания в различни области на живота. Добрият превод изисква освен това от преводача да притежава отлична езикова култура на чуждия и родния език, да бъде прецизен, да умее да се справя със стреса и да общува с различни хора и култури. А това е истинско предизвикателство. Преводаческата професия е трудна.

• Има ли възпитателна роля преводът?

Преводът учи на много неща – на първо място бих посочила отговорността – отговорност към автора на текста, бил той дори обикновено упътване, отговорност към адресата на текста. Отговорността ще свържа с любознателността и трудолюбието. Не можеш да превеждаш добре, ако не познаваш обекта на превода, ако не проучиш добре постигнатото в съответната област, не научиш терминологията. Ненапразно, когато се подготвят, преводачите казват, че „си учат урока“.

• Притежава ли преводът сила да заличава междукултурни различия и откъде идва тя, ако има такава?

Да заличава не е необходимо, преводачът е посредник между културите. Неговата задача и мисия е да помогне представителите на различните култури да постигнат разбирателство.

• Преводачът се ражда с професията си или се научава да я практикува? Какви качества трябва да притежава, за да бъде успешен в дейността си?

Интересен въпрос. Мисля, че и за преводаческата професия, както и за всички други, основното е желанието да се занимаваш с превод. Разбира се, хората са различни и определени качества дават предимство при устния или при писмения превод, но и практиката учи.

• Полагат ли се усилия по посока развитие на преводаческата дейност у нас? А по света?

У нас изостава нормативната база, която влияе и върху качеството на преводните услуги. Преводаческите бюра и агенции обикновено наемат изпълнители, на които да заплатят минимален хонорар на принципа „знае езика, ще се справи“. А владеенето на езика на оригинала е само една от предпоставките за качествен превод.

• „Учеща“ страна ли е България по отношение на чуждите практики в сферата на превода?

Нашата страна има значителна традиция и опит в сферата на превода, може би дори и поради факта, че живеем на кръстопът.

• С какво НБУ спечели възможността да бъде част от мрежа от университети, обединени от идеята да допринасят за качеството на обучението на преводачи?

НБУ стана част от мрежата на проекта TRANS - TRANSkulturelle Kommunikation und TRANSlation благодарение на активността на колегите-германисти, които влагат много ентусиазъм в подготовката на нашите студенти-германисти, както и в заниманията със студентите от университетите-партньори по време на престоя им в НБУ.

• На какво учи Международното лятно училище ТРАНС?

На почти всичко, което е необходимо за преводаческата професия - умение да общуваш с различни хора, с представители на други култури, на толерантност, взискателност преди всичко към себе си. И още нещо важно – показва на участниците, че преводът е прекрасно, но и трудно занимание.

• Как мотивирате студентите си да се включват в инициативи с извънучебен характер, прекарвайки част от лятната си почивка в академична среда?

Както казах по-горе, любознателността е едно от най-важните качества на преводача. Лекциите и семинарите по времето на Лятното училище ТРАНС са онзи международен опит, който те потапя в бъдещата професионална среда.

• Това е четвъртото издание на Международно лятно училище ТРАНС. Каква равносметка може да бъде направена относно резултатите след проведените в Марибор, Риека и Задар?

Най-напред ще кажа, че всяко Лятно училище, както и целият проект дават възможност страните от региона да се опознаят по-добре, да научим повече един за друг, а това допринася за по-доброто разбирателство и сътрудничество помежду ни. Освен това всяко Лятно училище има свой акцент и надгражда знанията, получени в процеса на обучение в собствения университет.

• Какви са стъпките, които всеки домакин предприема, за да подбере правилната тема, по която да организира събитието и да обедини участниците в него?

Изборът на тема за Лятното училище става по предложение на университета домакин и се обсъжда на срещата на координаторите по проекта. Стремежът е да се подберат теми, които да представят постиженията на страната и университета организатор, както и актуални въпроси от преводаческата практика и пазара на преводните услуги.

• Какви са очакванията относно значимостта на събитието за участващите в лекционните и семинарни занимания в НБУ, както и относно практическата приложимост на обсъдените и анализирани явления в преводаческата сфера?

Лекциите и особено семинарите по време на Лятното училище ТРАНС 2016 предлагат участие в търсенето на решение за конкретен проблем от преводаческата практика, надникване в „работилницата“ на преводаческата професия. А това е възможност и за самопреценка за това, доколко и как се справяш с преводаческия ангажимент.

• Има ли студентският обмен интердисциплинарно значение и по какъв начин то влияе на преподавателите и студентите?

Възможността да пребиваваш в друга страна, да посещаваш лекции и семинари в друг университет, да си в друга университетска среда, да преподаваш на студенти с друг език и от друга култура е уникална възможност и за приемащата, и за изпращащата страна и безспорно обогатява участниците – различна академична традиция, разнородна в културно и езиково отношение среда.

Интервюто взе: Аксения Янева
Фотографии: Петя Петкова

Уважаеми колеги,

От 01.09. до 10.09.2016 в НБУ беше проведено Четвъртото лятно училище по превод ТРАНС 2016 София, организирано в рамките на проекта CEEPUS.

От името на организационния комитет и от свое име бих искала да благодаря на Фонда за стратегическо развитие за оказаната финансова подкрепа, както и на колегите от отдел „Информационна дейност“ за ангажимента и съпричастността.

Лятното училище получи финансова подкрепа също така от Австрийската диплома, Германската служба за академичен обмен, Съюза на германистите в България, Алиаксис ЕООД, Делта сток ЕООД, Симбула ЕООД и лично дарение от г-н Хост Щюер.

За успеха и разнообразната програма на Лятното училище допринесоха гл.ас. д-р Галина Куртева от департамент „Нова българистика“, гл.ас. д-р Маргарита Кръстева и докторант Антония Евгениева от департамент „Музика“, за което сме им особено признателни.

Много ентусиазъм и личен ангажимент вложиха и колегите-германисти гл. ас. Анелия Ламбова, гл.ас. д-р Елена Савова, преподавателите Владимира Петрова-Тинкова, Веселина Крушева, Анжела Ангелова, Росица Василева-Сърчелиева и Нора Кръстева.

За организационния комитет:
проф. Мария Грозева, д.н.