Новини

Можем ли днес да говорим за криза в отношенията между университета и обществото? Този широк въпрос обсъждаха студенти и преподаватели от различни академични институции на научната конференция с международно участие „Университетът, езикът, обществото“. Посветеният на 30-годишнината на Нов български университет академичен форум се проведе на 29 юни в зала 20 в рамките на цикъла „НБУ – университет на промяната“ и беше организиран от департаментите „История“, „Нова българистика“ и „Медии и комуникация“.

Обществото изглежда затворено в своите фрагментирани общности, представени в социалните мрежи и отказващи да комуникират помежду си, нежелаещи да подлагат на критичен анализ ценностите, които следват. Академичното знание сякаш е изолирано и губещо доверие. Разделението между университета и обществото, разбира се, означава и разделение между техните езици, а аргументативният дискурс изглежда лишен от авторитет. Като негови съперници се очертават фалшивите новини, слуховете, конспиративните теории, сензациите. 

Дали това е само съвременен феномен или могат да се открият исторически паралели, които да ни помогнат по-добре да разберем настоящето? Все по-належаща и осъзната е нуждата от управление на комуникацията между университета и различните групи в обществото, както и търсене на форми за постигане на разбиране. 

Начало на научната конференция даде Ректорът на Нов български университет – проф. Пламен Дойнов, д.н. с доклад на тема „Гражданският университет“.

„Идеята за нов, граждански университет, разгърнала се на границата между 80-те и 90-те години, стъпва върху наследството на битките за отстояването на университетската автономия през целия ХХ век. Именно от семинарните кръгове около проф. Богдан Богданов постепенно се формира общност от съмишленици, които искат да променят висшето образование в България – да предложат алтернатива на стария държавен университет. Почти всички от тях генерационно принадлежат към младшия преподавателски състав на Софийския университет или са просто граждани с професионални занимания на учени, журналисти, редактори, адвокати, хуманитаристи. През пролетта на 1990 г. те основават Дружество за нов български университет и започват да прогласяват намеренията си.

* 

На 18 септември 1991 г. Великото народно събрание приема решение за създаване на Нов български университет. Така възниква първият граждански университет в България. Той пръв въвежда обособяването на две образователни степени (бакалавърска и магистърска); налага кредитната система и практиките на самооценяването; фаворизира интердисплинарността като принцип за обучение и за правене на наука; развива електронното обучение и други непознати за България до вчера приноси, които днес се подразбират като всеобщо наследство. Нека го кажем с една поостаряла метафора. За 30 години НБУ изпълнява ролята на частен локомотив, който изтегля много от държавните вагони на българското висше образование до европейска гара. Със времето повечето от експериментите на НБУ се превръщат във всеобща норма на българския университетски свят.

*

Новият недържавен граждански университет се позиционира на достатъчно разстояние спрямо държавата, което му осигурява пространство за свободен избор при извършване на нововъведения.

Историята показва, че зависимостта от държавната субсидия потенциално поставя под въпрос университетската автономия, особено когато държавата е нереформирана и част от нейните служители изпитват недостиг на демократична култура. Примерите на използването на държавния бюджет като инструмент за намеса в академичното поле могат да бъдат намерени от началото на ХХ до началото на ХХІ век. Периодично появяващите се изкушения на държавната власт да ограничава автономността тласкат университетите към доброволно „бягство от свобода“ в името на гарантираното увеличение или запазване на субсидията и заради попадане в привилегировани списъци за специална подкрепа или поне в зоната на обещанията за благосклонно отношение на държавата към един или друг университет, въпреки академичната му неефективност.

Недържавният граждански университет дава друг пример.

Той не само че не иска държавата да го „спасява“ или „поощрява“ с помощи, но и устоява независимостта си с поредица от откази. Отказът от държавна субсидия се подразбира. Но става дума и за отказ от всякакъв вид опекунство от други структури – държавни или частни, от всякакви зависимости, които биха ограничили автономния избор на гражданския университет.

В строгия смисъл на думата това е частна инициатива, която обаче не води до израждане на университетската институция в „капиталистическо предприятие“, което безогледно експлоатира символни и човешки ресурси в името на облагодетелстването на върхушка от явни или скрити „собственици“, които си разпределят печалба. Гражданският университет разчита на самофинансирането си чрез студентски такси, работа по научни проекти, продажба на патенти и други средства, които се влагат в живота на академичния и административния му състав и в усъвършенстването на видимия (материалния) и невидимия (символен) кампус.

*

Един граждански университет никога не би си позволил да ръкоположи за „почетен професор“ или за „почетен доктор“ лице, което няма нищо общо с академичните ценности, с науката и културата, за да обслужи политически имидж или корпоративен интерес. Такъв университет не би допуснал никакъв компромис при установяване на научно или друго плагиатство, нито с омаловажаването му като „разбираема“ колегиална практика, нито с представянето му като допустима „случайност“ в епохата на дигитализацията.

*

Гражданският университет е недържавен, постхумболтовски университет, основан на предприемаческа инициатива, който утвърждава ценностите на знанието, разнообразието и свободата. Предлага образование, обърнато към интересите на студентите, а в аспекта на индивидуализацията – към всеки студент като автономна и неповторима личност. Практикува преподаване и учене, ориентирани към диалога и обратната връзка с всеки член на академичната общност, стимулиращи диалог с бизнеса и обществото. В този смисъл НБУ е типичният граждански университет. Не е фирма, не е акционерно дружество, не е „висша школа за придобиване на дипломи“, нито образователно предприятие в частна полза. НБУ е гражданско сдружение на академични личности от 1990/1991 г., кристализирало през годините в предприемачески, граждански университет – собственост на равнопоставена академична общност, която се стреми да утвърждава принципите на академичната свобода и междучовешката солидарност, за да създава критично мислещи активни граждани – студенти, професионалисти, знаещи и културни хора, учени, които говорят и действат и като академични личности, и като хора с възгледи. Един граждански университет, който постоянно се самоусъвършенства в свободата си и не престава да излъчва към обществото такива проекти за свят, които си струват да бъдат мислени, а някои от тях – осъществени.
 

В конференцията участие взеха представители на академичните общности на Нов български университет, СУ „Климент Охридски“, Познански университет, University College, Лондон, Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.