Новини

Уважаеми колеги,

23-тият брой на Университетския дневник е готов да се запознаете.

Това е броят, в който ще усетите колко трудно е времето, в което живеем, и колко красиво се справяме с него. Но всъщност кратките форми не са патент на съвремието ни. Мислим, че някога – отдавна, хората са имали повече време, пишели са си дълги писма и са говорели със сложни изречения, рисували са богати със сюжетно съдържание картини.

Склонността ни към съкращаване е естествена, така, както пестеливостта е единият възможен път към богатството. Дали, както е било в старобългарските писмени паметници – често срещаните думи да се съкращават до две-три коренни гласни и съгласни, с извита чертица – титула над тях, за да подсети, че думата трябва да се разтвори, или както в графитите в Помпей – някой, подобен на нас, е минал, драснал на стената, за да се знае и конкретното, което е сторил, но и да се събуди фантазията и завистта на другите за това как се е случило то – съкращаваме, изразяваме се кратко, бързаме.

Все бързаме.

Изберете си един ден от август, наречете си следобеда му за специален. Спрете в него. Прочетете някой разказ или изслушайте някой албум, концерт, симфония – но от край до край.

Приятно четене!

P.S. Университетски дневник е списание за живота на НБУ - ежедневния, радостния, изпълнен със събития. Приветстваме всеки един от Вас на страниците му. Ако искате да пишете, но не знаете точно как и какво, потърсете ни. Ако пък знаете и можете, изпратете статията си. Материали за следващия брой събираме до 15 октомври 2018 г.