Новини

Ако щастието е в преживяването на малките неща, които се превръщат в разказ-книга…

Ако смисълът е в детайла…

Ако едновременното живеене в миналото, настоящето и бъдещето е умението на всевиждащите…

Ако изявеният личен стил на външен вид и поведение е смелост пред униформеността…

Ако правилно провидяното, превърнато в ненатрапен съвет, е богатство…

Ако сдържаният хумор разсмива с точно намерената нота…

Това и още много неизброими неща дорисуват нарисувания от мен с цветни моливи портрет на професор Рандъл Бейкър.

Гражданин на света поради вроденото си любопитство да знае, но отвъд това да може да го разкаже на непосетилите с увлекателността на прецизния наблюдател и рядката си писателска дарба. Нещо повече, изваждаше ритуално от вътрешния джоб на сакото си автоматична писалка „Монблан“ модел 1934 г. и записваше с почерка си (образоваща красота) немирните си и вълнуващи впечатления от невидимото за други.
Бях казал навремето, че желанието на англичани, французи, италианци и други представители на културно-икономическата развитост да се заселят в България, ще е критерий за просперитета ни. Той беше от първите чужденци, който допълниха увереността ми, че това се случва.

Професор Бейкър се свърза с първите ентусиасти, възнамерени да създадат алтернатива на висшето образование в България, в момент, в който НБУ бе само Дружество за Нов български университет и вгради забележителния си интелект и енергия в създаването на две от магистърските му програми – първата в страната по Публична администрация и тази по Икономика.

Рандъл беше сто процентов академичен човек и събеседник, който те караше да приемеш знанието като свещен дар и притежаваше все по-рядко срещащото се качество да слуша, без да бърза да си каже своето.
Наблюдателността му и безпощадният му сарказъм пришпорваха интересуващите се от промяна и им създаваха увереността, че в нея е скрита вечността…

Беше обаятелна личност, еталон за равняване и цялост, която истински ще ми липсва!!!

Не се съмнявам, че ще бъде достойна душа и на онзи свят, така както беше на този!

Автор на текста и портрета:
Професор д-р Людмил Георгиев,
член на Настоятелството и Почетен професор на НБУ