Събития

Корпус 2, зала 607


Организатор:
Франкофонски център за академични постижения в НБУ


Участници:

Леа Тодоров, режисьор, дъщеря на Цветан Тодоров, проф. д-р Веселин Методиев, председател на Настоятелството на НБУ, Клодиа Калво, съветник по културно сътрудничество към Френски институт в България, проф. Стоян Атанасов, СУ „Св. Климент Охридски”, преводач и редактор на творбите на Цветан Тодоров, Магдалена Божкова, департамент „Чужди езици и култури”, гл. ас. д-р Богдан Атанасов, департамент „Археология”, Филип Рашев, Лаборатория по графичен дизайн, Мария Пеловска и Емила-Лилия Петрова, студентки в бакалавърска програма „Meждународна политики на френски език.

Модератор:

Д-р Радосвета Кръстанова, ръководител на Франкофонски център за академични постижения и координатор на проекта

Аудиторията ще бъде открита от ректора на НБУ – проф. Пламен Дойнов, д.н.

„Аз съм излязъл от България, но България не можа да излезе от мен“ - това са думи на Цветан Тодоров, един от малкото българи, които са известни по цял свят. Неговите книги в сферата на историята на идеите, антропологията, изкуството, политиката и литературознанието са преведени на 25 езика, френските кандидат-студенти често пишат есета на приемните си изпити върху негови мисли, творбата му “Завладяването на Америка. Въпросът за Другия“, се преподава в едни най-престижните световни университети.

Възприеман като българо-френски мислител, роден в София, но прекарал по-голямата част от живота си във Франция, през целия си живот Тодоров е, както сам се определя,  passeur : свързващо звено, преход, мост, посредник, – между „двете Европи”, между идеи, езици и култури, между научни дисциплини, а също и, както казва самият той “между баналното и същественото, възвишеното и всекидневното, бита и духовния живот”. Един от последните енциклопедисти, почитател на философията на Просвещението, проникновен изследовател на отношенията с Другия, Тодоров е недобре познат в България, но има трайна връзка с Нов български университет.

През 2004 г. издателството на НБУ публикува Несъвършената градина, преиздадена през 2014 г. със заглавие Недовършената градина. Публикацията е инициирана от проф. Богдан Богданов, който поддържа дългогодишни контакти с Цветан Тодоров. На септември 2014 г. във Френския културен институт се състоя дискусия с участието на Тодоров, съорганизирана от НБУ, на която за първи път той се яви пред широка публика от български почитатели.

Създаването на зала на името на Цветан Тодоров в НБУ е още една стъпка в процеса на “опознаванe” на мислителя и човека Тодоров от (не само) академичната общност в България и мост към неговата многостранно надарена личност. Същевременно, проектът се вписва в утвърдената в Университета традиция да се наименуват зали на видни творци, учени и общественици.

Идейният проект, съдържанието и дизайна на залата са дело на екип в състав: д-р Богдан Атанасов, преподавател в департамент “Археология”, Магдалена Божкова, преподавател в департамент “Чужди езици и култури”, Филип Рашев, дизайнер в Лаборатория по графичен дизайн към НБУ и д-р Радосвета Кръстанова, ръководител на Франкофонски център за академични постижения в НБУ, със специалното участие на дъщерята на Цветан Тодоров – Леа Тодоров, която дари архивни снимки и документи от детството и младостта на своя баща.

Залата представлява особен поглед към личността и творчеството на Тодоров и разкрива различни аспекти от живота му чрез книгите и мислите му.

Залата ще бъде тържествено открита от ректора на НБУ проф. Пламен Дойнов и от дъщерята на световния мислител и хуманист - Леа Тодоров.

Съпровождащо събитие е авторски биографичен спектакъл- пърформънс на Леа Тодоров, посветен на Цветан Тодоров, в който той споделя впечатления от последното си пътуване в България преди смъртта си през 2017 г. Спектакълът е част от програмата на фестивала Синелибри и ще бъде представен във Френския институт в София на 18 октомври 2023 г., от 19 часа.

Леа Тодоров  е кинорежисьор и актриса с българо-френски произход, дъщеря на Цветан Тодоров – световноизвестен философ, литературовед, историк и културолог и на канадско-френската писателка и преводачка Нанси Хюстън. Режисирала е документалните филми „Спасяване на човечеството през работно време“ (2012) и „Руска утопия“ (2015). Участва в биографичната драма „Спомен за болката“ (2017), адаптация по дневници на Маргьорит Дюрас. Последният й режисьорски проект е филмът „Новата жена“ (2023), биографична драма, посветена на Мария Монтесори. Леа Тодоров ще участва в предстоящото издание на кино-литературния фестивал Синелибри с филма си „Новата жена“ и като член на международното жури на фестивала. Автор е и на спектакъл, посветен на баща й Цветан Тодоров, който ще бъде представен на 18 октомври във Френския институт в София.

Магдалена Божкова е преподавател по френски език, литература и култура в департамент „Чужди езици и култури” на НБУ. Специалист по съвременна френска литература. Ръководител на екипа на НБУ за конкурса за литературната награда Гонкур във Франция и преподавател по френски език във Френски институт - София.

Гл. ас. д-р Богдан Атанасов е преподавател в департамент „Археология”. Специализирал е в Атинския Държавен Университет и в Университета на Хайделберг. Интересите му са в областта на праисторическата археология, материалната, култура, етноархеологията, експерименталната археология, археометрията, културно-историческото наследство. Автор на курсове и проекти за музейни експозиции, популяризиращи съвременни музейни подходи. Има редица публикации в авторитетни научни издания на английски, френски и български език.

Филип Рашев е специалист по графичен дизайн. Част от  екипа на Лабораторията по графичен дизайн в НБУ и автор на проекта за дизайн на залата, посветена на Цветан Тодоров.

Гл. ас. д-р Радосвета Кръстанова е преподавател в департамент „Икономика”. От 2017 г. ръководи  Франкофонския център за академични постижения в НБУ. Магистър по френска филология, доктор по политически науки на НБУ и на Университета на Бургундия, Франция. Автор на публикации на френски, английски и български език, посветени на гражданското общество и демокрацията на участието, новите социални движения, устойчивото развитие. Има интереси в областта на интер- и трансдисциплинните изследвания, по-специално на взаимодействията между политика, литература и изкуство. Преводач на научна, философска и историческа литература от френски език (Жул Мишле, Жак Дерида, Жан-Франсоа Лиотар и др.). Съосновател на образователна мрежа Място за бъдеще (Place for Future) и координатор за НБУ на международния пътуващ университет МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ.

Стоян Атанасов е български преводач от френски език и професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Превел е по-голямата част от творбите на Цветан Тодоров на български език. Автор е на множество произведения, посветени на френската литература (Средновековие и Ренесанс). Чел е лекции в Париж (Сорбоната), Бордо, Лион, Антверпен, Льовен, Лавал, Монреал, Неапол, Белград.


Фотокредит: БНР