Събития

Книжарницата и галерия „НБУ в Центъра“


Организатори:
Книжарницата и галерия „НБУ в Центъра“
Франкофонски център за академични постижения в НБУ
департамент „Чужди езици и култури”

Четем за Европа
Поетическо четене и артистичен пърформънс по случай деня на Европа – 9 май и 24 май - ден на българската писменост, просвета и култура



Лектор:
Д-р Радосвета Кръстанова, ръководител на Франкофонския център за академичния постижения в НБУ


Модератор:
Магдалена Божкова, преподавател в департамент „Чужди езици и култури”

Участници:
Преподаватели и студенти от НБУ и СУ „Св. Климент Охридски“, поети, преводачи, изследователи, учители и ученици от 9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“, представители на дипломатическия корпус на Р. Франция в България и на Националното бюро на Университетска агенция на Франкофонията, граждани.

Със специалното участие на доц. Трендафил Кръстанов, откривател на „най-старата българска книга“ – Ватиканският палимпсест.

Събитието е посветено на Деня на Европа – 9 май и Деня на българската писменост, просвета и култура – 24 май.

Студенти, преподаватели, изследователи, поети, преводачи, ученици и просто любители на поезията ще представят на сцена стихове на любими поети. Условието е творбата да бъде написана на език, който не е роден за четящите. Поощряваме четене на творби на класически европейски езици – латински, старогръцки, старобългарски.

Събитието има за цел да популяризира Четенето и споделянето на прочетеното, Писмеността, Поезията, Литературата, и една от главните ценности на европейската култура – уважението към и защитата на езиковото и културното многообразие.

То ще припомни и защо празнуваме 24 май и защо св. Кирил и св. Методий са обявени за Покровители на Европа. Както и какъв е приносът на Светите братя и техните ученици, в далечните IX-X в., за демократизирането на достъпа до азбука, писменост и литература на роден език – основно човешко право през XXI век.

Трендафил КРЪСТАНОВ е български учен и изследовател. Завършва Софийската духовна семинария и класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Започва научната си кариера в Института за Балканистика при БАН, а в последствие завежда отдел „Ръкописи и старопечатни книги“ в Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия. От 2001 г. е доцент е в Югозападния университет в Благоевград. Свободно ползва английски, немски, италиански, руски, старогръцки, старобългарски, латински и новогръцки език.

Трудовете му обхващат въпроси на културната и църковна история на Югоизточна Европа  - от Средновековието до Възраждането. Участвал е в множество национални и международни научни форуми в Рим, Солун, Москва, Краков, Белград, Регенсбург, Сполето, Киев, Букурещ, София, Свищов, Велико Търново, Благоевград, Сливен, Варна, Шумен и др. Има редица публикации в авторитетни научни издания на български, английски, руски, немски и италиански език и е автор на стотици научни и научно-популярни статии. От 1990те години насам активно участва като гост в телевизионни и радиопредавания на просветна, културна и научна тематика, в които представя своите открития и излага своите хипотези.

Има сериозен принос за осветляване на биографиите и приноса за българската култура на български възрожденци като Григор Пърличев, Емануил Васкидович и Райно Попович. За себе си обаче казва, че обича да бъде представян като откривател.

През 1981 г., по време на изследователска мисия във Ватиканската библиотека, Кръстанов се натъква на палимпсест със средновековен гръцки текст, под който прозират останки от изтрит по-стар текст. Усилията за разчитане на изтрития текст продължават повече от десет години. С помощта на екип от специалисти в различни области, доц. Кръстанов формулира хипотезата, че става дума за автентичен български текст от X век - препис на първия превод на Изборното евангелие, направен от Светите братя Кирил и Методий и техните ученици. Ръкописът е на кирилица, на старобългарски език. Нещо повече – най-старата българска и славянска книга е написана на говорим български език. Откритието зашеметява световноизвестни автори - едни го приветстват, а други го посрещат със съмнение или го отхвърлят. С това откритие обаче изследователят променя основите на науката Кирилометодиевистика.