Събития

Университетски театър на НБУ

Организатор:
Департамент „Изящни изкуства“, програма „Визуални изкуства“
Магмарт | видео под вулкана - международен видеоарт фестивал, Неапол, Италия;
Прожекция за България - НБУ

Куратор за България
Венцислав Занков

Водещ:
доц. д-р Венцислав Занков

Участници:

Au-Cu, Igor Imhoff (Italy)

Galatea, Isabel Perez del Pulgar (France)

I'm your database, Alessandro Amaducci (Italy)

Lift skin, Jose Vieira (Portugal)

Senza peso, Sara Simeoni (Italy)

Skin tones, Francesca Fini (Italy)

Tu cuerpo es un campo de batalla, Fran Orallo (United Kingdom)

Uncalled for anatomy, Eleonora Manca (Italy)

Untold hairy stories, Fenia Kostopoulou (Greece)

X tape, Dragan Mileusnic and Željko Serdarevic (Croatia)

Тялото
В историята на човешката цивилизация тялото винаги е имало значителна роля в културата и изкуството, а човекът никога не е спирал да се взира в себе си - собствената си физическа структура - преди и повече от всичко друго, докато не си представи и представи. боговете в човешка форма.

Представяне на международен видеоарт фестивал, в който през годините участват  повече от 1400 художници от 80 различни страни с хиляди подадени видеоклипове

Актуалност на темата: Bodies

Синопсис

В историята на човешката цивилизация тялото винаги е имало значителна роля в културата и изкуството, а човекът никога не е спирал да се взира в себе си - собствената си физическа структура - преди и повече от всичко друго, докато не си представи и представи. боговете в човешка форма.

От праисторическите калипийски венери през „Раждането на Венера...“ от Ботичели  до анорексичните модели на 21-ви век, дори и при промяната на идеята за красота, това специално внимание към материала, осезаемо себе си, никога не е било неуспешно. И тази културна връзка с тялото е маркирала историята на изкуството.

Но тази връзка не е или никога не е била изключително естетична. Тялото е било и е инструмент за работа и изразен инструмент  и е било и е обект на човешка намеса. От най-ранните татуировки до естетичната хирургия и трансплантациите, човек никога не е спирал да действа върху тялото си, опитвайки се да го промени.

И в тази хилядолетна диалектическа връзка, която символично можем да обобщим в арката от Dolier на Поликлет до Molly на Уилям Гибсън /William Gibson/ се капсулира голяма част от културния опит на човешкия вид.

http://bodies.altervista.org/