Събития

Корпус 1, 409 аудитория „Проф. Васил Стоилов“

Организатор:
Български институт по Египтология

Водещи:
проф. Сергей Игнатов, д.н., Андрей Грива и Галя Герасимова

Модератор:
проф. Сергей Игнатов, д.н.

Участници:
студенти и преподаватели по Египтология, гости

Целта на семинара е да се направи мост между египетската древност и българската духовност през 20. век. На семинара ще бъде представена и книгата на Петър Дънов „Науката и възпитанието“.

През 1885 г. във Варна излиза книгата „Науката и възпитанието“ на Петър Дънов. Освен тази книга и още няколко послания под формата на брошури нищо друго не е написано директно от него. Цялото му творчество, състоящо се от стотици томове богато книжовно наследство, е напечатано въз основа на разчетени стенографски записи на Слово, изговорено на живо от него в периода 1904-1944 година. В „Науката и възпитанието“ е разгърната систематично и аргументирано цялостна визия за човека и света. Осмислени са въпроси из областта на онтологията, антропологията, гносеологията, етиката. Всички те са насочени към един център – търсене на пътища и решения за подобряване на възпитанието и образованието на младия човек. Проблемът за възпитанието е осмислен дълбоко и многостранно. Книгата не само представя новите насоки на мисълта от края на 18 век, но носи оригинални идеи и забележителен по своята дълбочина светоглед, даващ възможност за решение на въпроси, които са актуални и днес. В нея се посочва значението на науката като „мощен двигател за напредъка и просвещението“, целящ да „изработи правилни съждения и истински възгледи за целокупния живот“. „Саможертвеният дух на науката – пише Петър Дънов – идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарече „Царство Божие“. В книгата са формулирани и трите основни закона, подреждащи и управляващи Вселената: „закон за Всемирното притегляне, закон на Мисълта, закон на Биос“.

В „Науката и възпитанието“ се разглежда троичната структура на човека, трите течения в умствения свят; разграничават се ясно понятията „религия“ (изменящо се по форма и образ „произведение на човешката душа“, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект“) и понятието „вяра“ (динамична сила на ума, вложена в душата като вечна същност, чрез която човек е „започнал да питае любов към онова невидимо същество – Създател и Крепител на цялата Вселена“).

Книгата поставя важни въпроси, свързани с бъдещето на човечеството. Един от тях е за възпитанието, което според автора е „единствено средство за запазване на душевния организъм от разложение“, а трудностите в процеса на възпитанието се дължат на „поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания“. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав. Дълбоките причини за това се коренят в т.нар. „закон на наследствеността“, а възпитанието е все още „в пелени“ и „гласът му едва се чува“. Но науката, образованието и възпитанието повдигат съзнанието на човечеството и хората започват да разбират „своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на Великия биологичен закон – законът на Цялото“, който гласи: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за теб – за твоя добър живот и твоето благоденствие“.

Друга актуална тема, поставена в книгата, е за връзката между Природата и човека. „Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на Висшата разумна природа. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество“.

Авторът на „Науката и възпитанието“ е отделил особено внимание на въпроси от областта на етиката и педагогиката. За да бъдат възпитани хора с висока нравственост, не само възпитателите, но и родителите, и цялото общество трябва добре да са запознати с „човешкото естество във всякакъв план“ . Необходимо е да се осъзнае, че „човешката душа се нуждае от идеал, който да я въодушевява, да я кара да се стреми към нещо велико и възвишено; не нещо отвлечено и мъртво, а нещо живо, което да има сродство с нея и да й вдъхва любов“.

Написана преди повече от 120 години, книгата „Науката и възпитанието“ е ценна и днес и като мирогледна концепция, и като отправна точка за педагогически подходи.