Събития

Корпус 1, Аула

Организатори:
департамент „Кино, реклама и шоубизнес“
Киноклуб НБУ

Водещи:
проф. Людмил Христов, доц. д-р Невелина Попова и доц. д-р Ирена Бокова

Участници:
преподаватели и студенти от програмите на департамент „Кино, реклама и шоубизнес“


На 3-ти май в Aулата от 18:00 часа, в рамките на обичайните разнообразни прожекции, които департамент „Кино, реклама и шоубизнес“ организира от 20 години, ние се събираме, за да видим филма „Българският 20-и век: Забавленията на 30-те години“ и да си спомним за проф. Иван Георгиев - Гец. Той беше инициаторът на тези прожекции от самото им начало и ръководеше нашия „Киноклуб“ до последния си час.

На 6-и май тази година проф. Иван Георгиев щеше да навърши 60 години. Внезапната му смърт през август 2015 година бе за всички нас огромна, непоправима загуба. Едва ли има друг колега, толкова обичан от всички в департамент „Кино, реклама и шоубизнес“. Проф. Иван Георгиев имаше все по-рядката човешка дарба да разбира всеки човек и да съумее да му помогне в нужния момент по най-деликатен начин.

Неизмеримо е неговото присъствие в днешната българска култура – като режисьор, сценарист, продуцент, преподавател. Многостранните му дарби, широката му ерудиция и огромната му човешка енергия го правеха естествен притегателен център за студентите и колегите му.

Иван Георгиев – Гец е работил в СИФ „Бояна“ като асистент-режисьор и режисьор. Реализирал е филми, телевизионни предавания и реклами в СИФ „Бояна“, „Интерфилм“, БНТ, СТФ „Екран“, както и с редица независими продуценти. Основател и съдружник в продуцентска къща СИНЕМАК ООД.

Сред десетките заглавия на негови филми не можем да не споменем игралния филм – приказка „Магьосници“, научно-фантастичния „Леден сън“, прекрасните документални филми „Няколко дни с акад. Лихачов“, „Кратка история на социалистическия реализъм“, 12-те филма от поредицата „България ХХ век“,  сериалът – копродукция с Германия „Магна-Аура“ – изгубеният град“, а сред  множеството телевизионни предавания – „Латерна магика“, „Палавници“, „Сто години кино“, „Особености на националния  туризъм“, „Техно“,  филми- портрети, филми-концерти и др. За много от тях той е носител на множество награди, сред които Златен медал от РЕКЛАМА ЕКСПО'92; няколко първи награди ЗЛАТНА АЛБЕНА; Първа награда ОСМАТА МУЗА за филма ФСБ 2000 – 2001 г.; Първа награда ОСМАТА МУЗА за „Латерна Магика“ – 2003; Плакет и диплом за принос в разпространението на хуманните идеи на академик Д.С. Лихачов – за документалния филм „Няколко дни с академик Лихачов“ и др.

От 1993 до 2015 година проф. Иван Георгиев е преподавател по кино и телевизионна режисура в департамент „Кино, реклама и шоубизнес“ на Нов български университет.

Директор на програма  „Кино и телевизия“ от 1996 до 2000 година.
Доцент по филмова и телевизионна режисура от 2000 година, професор – от 2008 г.
Ръководител на кинодепартамента от  2001 до 2008 г.

Член на Академичния съвет на НБУ  (2002-2008) г. Член на СБФД от 1996 г. Член-учредител на асоциация „Академика 21“ от 2004 година и член на УС от 2007. Член на националната художествена комисия на ИА НФЦ 2006-2007. Член на специализирания научен съвет по театрално изкуство и театрознание, киноизкуство и кинознание към ВАК 2004-2010 година. Член на УС на ФИЛМАУТОР 2005-2011 година. Председател на „Сдружение на филмовите и тв режисьори“ от 2007 година. Професор по филмова и телевизионна режисура от 2008 година. Член и съпредседател на Националния съвет за кино от 2012 година до последния му час.

През годините всеки от нас е имал своите лични часове с него и едва ли ще е преувеличено да кажем, че всеки го усещаше по своему близък. Наричахме го „Ванката“. Той беше човекът сред нас, който винаги създаваше баланс и умееше да успокои духовете в критични ситуации, с неизменното си чувство за хумор. Син на легендарния български актьор Георги Георгиев – Гец, той носеше ореола на бащиното си присъствие скромно, с неизменното си тихо достойнство. Не се щадеше, товареше се безрезервно с какво ли не, умееше да носи отговорност. Обичаше хората, обичаше киното, обичаше университета. Беше светъл човек. Съчетаваше великолепно артистичността с яснотата,  дълбочината и мащаба на мисълта с конкретната активност. На него просто винаги можеше да се разчита.

Иван Георгиев сподели съдбата на истински талантливите, изгарящите,  раздаващите се докрай, хора.

Времето, усилията и обичта, които той отдаде на Нов български университет през този четвърт век, са завинаги вградени в това пространство.

Вероятно и сега, ако затворим очи, може би ще чуем заразителния му смях и ще го видим да излиза от някоя аудитория и да бърза към аулата с широката си крачка – винаги насреща, с неизменната си добра усмивка. Бърза за прожекцията на своя филм…