Събития

Корпус 1, Зала 411
Онлайн


Организатор:
департамент „Археология“

Водещ:
гл. ас. д-р Боян Думанов

Модератор:
гл. ас. д-р Петранка Неделчева

Лекцията „Железодобив на Балканите през римската императорска епоха и късната античност“ е посветена на един изключително важен, но често подценяван аспект от развитието на древната икономика на Балканите, а именно металургията на желязото като неразделна част от нея. В нейните рамки ще бъдат представени преките и косвени доказателства за наличието на железодобив в две епохи, които радикално се различават в своя икономически профил. Възможностите за анализ на проблема включват археологически, исторически и етнографски данни, които комбинирани с подходи на аналитичната химия и геоархеологията дават възможност за реконструкцията на общата картина на железодобивната индустрия от периода на 1-7 в.

По отношение на суровинните източници Балканите традиционно са определяни, като металургична провинция с нисък потенциал. Въз основа на слабо организираните системи на железодобив от предримския период, римската администрация поощрява продължаването на металургичната дейност, но в процеса на романизация на балканските провинции, приоритет се отдава на добива на ценни и цветни метали. Установени са няколко етапа в развитието на железодобива, като до края на втората третина на 3 в., той все още стои на заден план, а основен снабдител на местно ниво са илирийските центрове, както и вносът от средно- и горнодунавските провинции. След предприетите реформи от края на 3 в. и първите десетилетия на 4 в. са създадени предпоставки за преизползване на стари или разработването на източници на желязо, чиито потенциал до този момент не е бил рентабилен. Това провокира създаването и на нови селищни модели, свързани с важни ресурси, като дървесина, необходима за редукцията на рудата и водоизточниците за нейното обогатяване. Тези комплекси доставят крично желязо за регионалните ковачници и железни готови за обработка слитъци. Общият обхват на тяхната дейност е труден за изясняване, като под въпрос е тяхното значение дори в провициален аспект. Времето на втората половина на 5 – началото на 7 в. в историята на железодобива е изцяло повлияно от трансформацията на селищния ландшафт, която претърпяват балканските провинции през ранновизантийката епоха и прехода към средновековие. Разположените в предимно полупланиски зони укрепени села са с ограничен земеделски потенциал и получават нов икономически профил, ориентиран предимно към скотовъдството и металургията (в това число и железодобива). С оглед задоволяването на локалните потребности, мобилни и специализарни групи сезонно започват да разработват находища с нисък потенциал. От една една страна те са готови да отговорят на системата за вътрешноимперски обмен, но и на изискванията за адаптавиност към новите икономически реалности. 

Гл. ас. д-р Боян Думанов е и.д. ръководител на департамент „Археология“ от 2012 г. Научната му кариера започва в СУ „Св. Климент Охридски (1999–2003 г.), където се изгражда като млад специалист и през 2003 г. защитава докторска си дисертация.

През 2004 г. д-р Думанов се присъединява като щатен преподавател към департамент „Археология“ на Нов български университет, с което се поставя началото на политиката на Департамента по привличане на перспективни млади изследователи.

Научните интереси на д-р Думанов са главно в областта на археологията на късната античност, Великото преселение на народите, средновековна България и Византия и са свързани по-специално с проблеми на приложните изкуства, владетелската идеология, етническата идентичност, селищните модели и миграционните процеси. Особено внимание в последните години д-р Думанов посвещава на взаимодействието между политика и археология, на влиянието на политическото статукво в археологията и науката като обект на политическото действие