facebook

Новини

dsc-0874_678x410_crop_478b24840a dsc-0889_678x410_crop_478b24840a dsc-0939_678x410_crop_478b24840a dsc-0890_678x410_crop_478b24840a dsc-0893_678x410_crop_478b24840a dsc-0899_678x410_crop_478b24840a dsc-0923_678x410_crop_478b24840a
07.11.2018 17:11
Новини

На тържествена церемония, проведена днес, семейството на Кристиан Таков дари личния му архив на Нов български университет

В Нов български университет се проведе церемония, на която семейството на Кристиан Таков дари неговия личен архив. В аудитория 207 на Университета, която вече носи името му, се събраха преподаватели, студенти и десетки приятели на известният български юрист и общественик. Церемонията откри заместник-ректора по научноизследователската дейност доцент Георги Арнаудов. В своите приветствени думи той подчерта значението, което отдава НБУ на съхраняването на живата памет за бележитите творци и учени на България. 

 

 

Професор Екатерина Михайлова, ръководител на департамент „Право“ в Нов български университет обстойно очерта съдържанието и значението на личния архив на Кристиан Таков. Дареният архив съдържа документи от научната, преподавателската, служебната и обществената дейност на доц. Таков, илюстративни и аудио-визуални материали, книги от личната му библиотека.

В края на изказването си професор Михайлова прочете от оригиналната записка речта на Кристиан Таков, която е произнесъл при получаване на наградата за Юрист на годината:

 



„Нека има толкова много юристи на годината, че този XXI век да стане век на правото.
За да може следващият да бъде векът на правдата. Днес правото като буква се използва срещу като правото като дух. Средството надвива над целта. Формално правомерното въстава срещу легитимното. Онова, което тури началото на летните протести от 2013 г., беше напълно правомерно. И тотално безправно.

Благодаря за номинацията и за наградата. Но ако ме обичате, ще изпълните една моя молба – да не бъда въздиган в знаме, нито да бъда превръщан в паметник. По две причини:
– Защото съм жив и защото възнамерявам да съм такъв още дълго;
– Защото като героизираме някого, правим нещо много подло: снемаме отговорността от себе си и я прехвърляме върху избрания за герой.
Оттук-насетне героят трябва да действа, а ние – да му се възхищаваме, докато е жив и да въздишаме по него, като го утрепем.

 
Героизацията е вредно, раболепно и развратно явление, защото:


о Герой, който е жив неприлично дълго, неизменно разочарова.
А разочарованите привърженици се превръщат в яростни гонители или цинични бездейници.

о Герой, който уредно и своевременно – т.е. бързо – погине и стане жертва, обира цялата без-отговорност на обществото в себе си и всред възгласи „Ех, ако беше той!“ и „Няма други като него!“ напълно парализира усилията на всички, които привидно му се възхищават, но не се и опитват, да го уподобят.

о От героите се очаква да са безгрешни; те неизменно бъркат;
така дават повод на тълпата да се отрече не само от тях, а от идеите им.
Така че аз съм един от вас и всеки от вас може да е като мен.“

От името на дарителите говори майката на Кристиан Таков, г-жа Галя Йончева. В своето изказване тя обърна внимание на това колко отдаден е бил синът ѝ на каузата на справедливостта. Специални думи на благодарност бяха изказани и към ръководството на университета – за дадената възможност на студентите да работят и учат сред спомена за Кристиан Таков, и за това, че не би могла да си представи по-достоен подарък за своя син.