Новини

Разговаряме с проф. Николай Ненов – директор на РИМ-Русе, за облика на съвременния музей.  Разбирането, че всяко пространство е пряко свързано с обществото и актуалните процеси е първата крачка в един преход, който вече е започнал и днес представя своите добри примери. В основата на този процес стоят екипна работа, добри специалисти и актуализирани знания.

 

 

 

Здравейте, проф. Ненов!

Какъв е съвременният музей и какво го прави хуманистично пространство?

 

Може да имаме множество и различни погледи към съвременния музей като съвременно и комуникативно място, което изкушава, приобщава или пък обвързва хората във възможността да разпознават формите на културно наследство. Освен всичко това, струва ми се, има и друг възможен поглед към музеите. Съвсем наскоро предстои да излезе нов брой на списание „Българска етнология“. Заедно със Светла Казаларска сме съставители и по този повод вътре ще има няколко специални текста, посветени на темата за музея и съвременността. Един от тях показва как например музеите се самопредставят. Тоест, музеите трябва да научат онази форма на собствена рефлексия, в която да разпознават себе си и да се състезават с другите. Така ще разберем не само кой е най-добър, защото е взел награда. В България наблюдаваме ситуация, в която от около 200 музея, активните са около 15 в продължение на повече от десетилетие. Необходимостта за музеите днес е и тази – да се съревновават с останалите, за да могат да намерят собственото си място. Не толкова да видят кой е по-добър, а да видят, че не са си самодостатъчни. Защото музеите не принадлежат на хората, които работят в тях. Те принадлежат на всички нас, на цялото общество и отделните общности в зависимост от музеите. Ако едно общество има своите колизии и дебати, те рефлектират в съответните музеи – променят ги и по този начин ги правят още по-нужни на съответния социум. Съвременният музей е в пряка връзка с настоящето – независимо дали то е политическо, изпълнено с миграции или заплаха от воини, с икономически и природни катаклизми. Всичко това въздейства върху музеите. Те трябва да са импулсивни, динамични, а не закостенели в миналото, самодостатъчни, защото тогава няма да са нужни на никого.   

 

 

Дайте примери с български музеи :)

 

Може да дадем поне 15 примера сред активните музеи. За съжаление добрите примери у нас не палят въображението на останалите музеи. Това се случва поради ред причини – всеки един директор може да бъде „феодал в собствената си страна“ и да налага своята визия за развитието на музея. Тя може да бъде подкрепена от колегите от конкретния музей, но това не дава право на един музей да бъде с такава политика, която ощетява най-вече обществото да се докосне до културно наследство. От тази гледна точка хуманистичното пространство, което формира един музей е обвързано тъкмо с релациите между музея от една страна и от друга страна общностите, които разпознават този музей като свой.  

 

 

Кои бяха решителните стъпки в развитието на РИМ - Русе?

 

Ще ви върна в едни много далечни времена – станах много млад директор на музея, само на 36 години. Имах подкрепата на своите колегите, благодарение на които можехме да направим много (както правим и сега), но в началото за никого не беше лесно, защото живеехме в един пост социализъм, който не свършваше. В началото на новото хилядолетие музеите у нас работеха от 8:00 до 17:00ч. и почиваха събота и неделя. По това време до към 2007г. все още цените на билетите за българи и чужденци бяха различни. Тази сегрегация отпадна автоматично, откакто влязохме в Европейския съюз. След първите няколко години направихме малка революция в музея, като обърнахме работното време от вторник до събота (законно, по кодекса на труда). Това ни даде възможност да бъдем отворени по-дълго време в различни дни, посрещайки и повече посетители. Това от своя страна увеличи и приходите. Тези няколко успешни крачки дадоха възможност да осъзнаем и силата на независимостта, когато собствените ти приходи, могат да компенсират липсата на пари. Това дава увереност и във всекидневните начинания. Поради което и с времето, и с промяната на хората, които са около нас, сме могли да правим образно казано и това, което пожелаем. Ако допреди 20 години имахме три експозиции, отворени за посетители, сега общо са девет. Всички те са се появили тъкмо защото ние много сме ги искали – десетилетия сме правили концепциите и тематично-експозиционните планове, търсейки проектите, с които може да ги реализираме, за да може действитрелно да се получи един нов, различен , качествен продукт, какъвто до момента в Русе не се е появявал. Така че, решителните стъпки бяха планомерни: да направим реорганизация на собствената си работа, да може да се вгледаме повече и в това какво ние притежаваме, да направим необходимите изложби, с които да да пътуваме, да привличаме публика, след това да направим експозиции. Изобщо не е лесно. Имали сме много случаи, в които сме се чудили какво тези преди нас са правили в музеите и какво са събирали. Те са имали своите приоритети за времето си и не може да ги обвиняваме непременно. Но мисля, че в последните десетилетия също прецизираме колекциите си, допълваме или търсим специални неща, или правим нов прочит на вече съществуващи. Преосмислянето на колекциите е много важно, защото и в световен план хората отчитат, че се задъхват от културно наследство. Изследвания показват, че музеите по света представят в своите експозиции от 2 до 4% от предмети, които съществуват - представете си кога ще видим другите.  Мобилността на колекциите е много важна, за да може в оборот да влизат нови предмети. Една изложба изисква енергия, усилия и познаване на фондовете. За да може да се канализира това по някакъв начин са необходими големи усилия, обучения и срещи.

 

    

 

Това беше погледът назад :) Ако погледнете напред – за какво мечтаете?

 

Когато говорим за мечти е по-лесно :)) Разбира се, трябва да кажем, че имам и съвсем конкретни планове – те са свързани с плановете за развитие, които всяка една община в България планира, със съответните периоди, свързани с плана за развитие и устойчивост. Има други, които са по отделни проекти и програми – някои са в етап на случване, за други само говорим, макар и десетилетия. От тази гледна точка за развитието на музея в Русе може да се говори много. Имаме старата римска крепост, в която е разположен Военният клуб на Русе -  важна историческа сграда, в която се състоят баловете на Русе от 19 век. За съжаление днес тя е почти неизползваема и имаме желанието да я вземем и превърнем в археологически музей, който да е в средата на археологическия обект. По този начин сградата на историческия музей ще се освободи от археологията и ще стане само исторически музей. Не е задължително да модифицираме всичко, а по-скоро да обърнем внимание, защото има теми в Русе, които все така не са представени – имаме колекция от над 10 000 експоната селска етнография. Важно за развитието изобщо за региона са и темите, обвързани с културно наследство, но и с културен пейзаж. Едни от тях са по река Дунав – това е Дунавският лимес и може там да инвестираме още повече. Не да строим крепости, а да развиваме тези, които вече съществуват. Целият маршрут по Дунваския лимес е в предварителната листа за ЮНЕСКО в бъдеще ще стане обект за България. Има нужда обаче тази тема да бъде разпозната от мнозина, за да могат да се ползват от нея – да има услуги, които да са свързани с храна и настаняване. С традиционното за района вино, разбира се.       

 

 

 

Какво прави една изложба в музей успешна? И какво означава “успешна” изложба?

 

Ако говорим за изложба в музей, можете да кажете, че гледам малко по-комерсиално, но за мен тя е успешна, когато може да се продаде. Това може да се случи чрез билети или като се превърне в мобилна изложба - тоест, да заинтригува друг музей, който да плати наем за нейното представяне.  У нас това е изключително трудно – музеите не искат да плащат, а предпочтат да си разменят изложби. Невинаги тяхното предложение ни харесва, защото не бихме искали да представим всяка изложба в Русе. Ако ги поканим, това означава, че представяме нещо стойностно. Успешните изложби са не само тези, които непременно ще бъдат харесани от публиката или от от ценителите, но всъщност и тези, които съвсем комерсиално могат да бъдат продадени.

Защо МГ “Съвременни музейни експозиции” е важна?

 

Важна е, защото отговаря на въпроси, които към момента не са получили отговор. Факт е, че у нас в България музеология рядко и трудно се преподава. Има безспорни липси по ред причини – заварени, исторически и т.н. „Съвременни музейни експозиции“ е една магистърска програма, която поне ще се опита - надявам се това да се случи успешно, да зададе нови инструменти и нов фон за работа. Разбира се, тук са важни и диалогичността, и интерактивността, и новия прочит – това не са голи думи, а методологии. „Как се прави това“ е важно да се обясни. Това не значи да съберем една група хора и всички да работим заедно, а напротив - екипът означава йерархия, взимоотношения, професионалисти, които знаят какво и защо правят. Не е възможна и ситуацията, в която един човек прави всичко. Тъкмо заради това екипната работа е важна. Затова съществуват методологии – зад всяка изложба стои и проучване на доказаните факти, които ще бъдат отправна точка за надграждането и създаването на визуална история, а след това и с всички онези необходими неща, които правят изложбите цялостен културен продукт. Тъкмо обучението в една такава тема е важно и защото историята днес се гледа по друг начин. Не непременно като официален наратив, не непременно като хронология или описание на миналото. Виждаме как историята е свързана с нашето настояще – тоест, тя въздейства върху нас. Културните наследства ще бъдат изключително важен елемент в програмата, защото ние виждаме как те се създават не за минало, а за настоеще. Това създаването на културни налседства е важно да се разграничи от създаването на връзката с миналото, защото в миналото тези обекти не са били културно наследство, а знанията, обектите и вещите на хората. Днес отговорността става още по-голяма, тъй като след нас идват нови поколения. Тук стигаме до отговорността по отношение на темата и на обучението. Специалността е важна, защото живеем в динамичен свят и въпросите сякаш стават все повече, а отговорите от музеите не толкова актуални. Поради това временните експозиции са онези, които създават диалог в обществото.      

 

 

Какъв е “антропологиченият подход” към музея? Разкажете ни за Вашия курс в МГ.

 

Днес може да говорим за всичко, което се е случвало в миналото чрез роли – какво е казал господарят, слугата, детето. Тоест, да разказваме от първо лице възможни теми. Не мога да прескоча изложбата, която все още съществува - именно „Първите владетели на Европа“, подкрепена от фондация „Америка за българия“. Към идеята на музея „Фийлд“ в Чикаго се включаха три български музея – Националния исторически музеи, РИМ Русе и РИМ Варна, заедно с 21 музеи от 11 страни в Европа. Изложбата представя от праисторическите времена до желязната епоха формирането на йерархии и зараждането на отделните отличия между хората – по какъв начин, с какви знаци и какво означава за едни или други. Тя показва неща, които рядко се случва в българските археологически музеи. Много често говорим за това как цивилизацията, която и да е тя, се е родила тук някъде, с претенции, показвайки красива керамика или златни предмети, а всъщност може да покажем съвсем обикновени неща, но да ги разкажем по различен начин. С помощта на тази изложба темите са показани, визуализирани и впечатляват музеи в Северна Америка с обикновени предмети от наши изложби. Разказите от първо лице са важни, тъй като говорим за предмети с история. Истинският разказ може да съществува благодарение на опита на антрополозите. Когато ние видим предмет, обвързан със сватба, може да разкажем за събитието в цялост. Създаването от антрополозите в музейна среда, курирането само по себе си е творчески процес. По този начин се създават светове и се откриват такива важни елементи, които може да разпознаем като културно наследство. Дори само това да се опитаме да кажем на съвременните музейни студенти е достатъчно!  

 

 

Интервюто е реализирано в контекста на Магистърската програма „Съвременни музейни експозиции в исторически и археологически музеи“ на Нов български университет. Програмата е насочена към работещи музейни експерти, куратори, архитекти, дизайнери с интерес в експозиционната работа и студенти с бакалавърска степен. Практическият фокус и приложимите знания са приоритет на обучението, което ще стартира в рамките на новата учебна година 2024/2025.