Новини

Представяме Ви Александра Драгова, която освен студент на Нов български университет е и режисьор и хореограф на спектакъла „Втора кожа“. Ще може да видите нейния проект на 19 юни от 20:00 часа на откритата тераса на Национален студентски дом. Повече за Александра Драгова научаваме от интервюто, което проведе с нея колегата Денис Никифоров.

Какво е за теб танцът?

Вярвам, че танцът е универсален език, който не се нуждае от думи, за да разкаже нечия история, да разобличи вътрешното Аз, като запълва пространството с частици от душата му. Това е вдъхновение, стремеж да надхвърлиш собствените си граници, да създадеш собствена реалност.

Кога и как за първи път усети магията на това изкуство?

Никога не е имало конкретна причина или събитие, поради което да заобичам това изкуство, или да бъда категорична в определен момент, че искам да се занимавам с това професионално. Стана постепенно. Детството ми беше наистина красиво. Израснах в малък град със семейството си. Бях енергично дете и имах късмета да живея в град, където можех да посещавам часове по танци всеки ден от седмицата, а и имах щастието да бъда в семейство, което можеше да си позволи да ме подкрепя и насърчава. Това постави основите на всичко, което последва.

Животът в студиото, където танцувах, не беше повече от ежедневно състезание. Тъй като възможностите в нашия град бяха малки, танцьорите правеха всичко възможно да постигнат целите си и да имат светло бъдеще. Въпреки всички постижения, които съм имала, това беше голяма битка – съперничество, завист, унижение, загуби. Беше трудно да получа това, за което бях нетърпелива, но това ме направи по-силна. Даде ми най-ценните уроци.

Първите победи ме стимулираха и ми дадоха куража да продължавам да работя все повече и да се развивам. Но някак не ми беше достатъчно просто да се състезавам с чужда хореография. Никога не бях сигурна дали не бъркам стъпките и дали успявам да изиграя напълно образа, който ми бе поставен от хореографа, и това не ми даваше истинско удовлетворение и свобода. Почувствах нужда да започна да се изразявам сама и освен да бъда част от нечий чужд свят, да започна да рисувам и свой собствен. Тогава започнаха първите ми слаби опити да създам своя собствена хореография. Може би именно това бяха първите искри, които прехвърчаха между мен и танца. Бях жадна за това изкуство.

Никога не съм се ограничавала само с един стил или с един преподавател, защото смятам, че по този начин си поставям граници. През целия този процес винаги ми беше любопитно да научавам нови неща, да се срещам с нови хора и да трупам нов опит. Взимах различни класове по целия свят, преминах през много различни танцови стилове, тъй като смятам, че един професионален танцьор трябва да е многостранен – модерен танц, съвременен танц, класически балет, джаз, етно, Боливуд, акротанц, лирически, концертен танц, хип-хоп, джаз фънк, Vogue, Dancehall, високи токчета, Frame-Up. Всеки един стил ми дава друга гледна точка – за изкуството и за живота изобщо.

Благодарение на всеки хореограф и учител по пътя си създавам свой стил, който все още се променя и развива. Всеки един от тях ме вдъхновява, оставя следи, запалва още повече страстта ми към движение. Придобих най-големия си опит от хора като DJ Smart, Тереза Рут Хауърд, Крисчън фон Хауърд, Паула Вебер, Антъни Мидълтън, Светлана Адирхаева, Педро Диас, Гари Абът, Маркъс Галанте, Ема Портнер, Андреа Бър, TOKYO, Марио Гросу, Алиша Капитан, Хавиер Нинджа, Лий Юнг и много други. Сега съм танцьор, хореограф, педагог и изпълнител, който вярва, че танцът е преживяване – физическо, емоционално, енергично и духовно.

Винаги ще бъда влюбена в танцовото изкуство – това ми дава свобода, сила, споделям историята си, докосвам публиката и общувам чрез движението си. Има нещо толкова невероятно и вълнуващо в това! Наистина мога да се ровя в гласа си като артист и след като се ангажирах с него, всичко започна да си идва на мястото. Разбрах, че имам много неща за споделяне и създаване.

Мотивация или талант?

Съвкупност от двете. Клише, но факт – 99% труд, 1% талант.

Как се роди идеята за спектакъла „Втора кожа“?

Честно казано, дълго време исках да реализирам спектакъл и някак си все не се чувствах готова, винаги си мислех: „Ами ако не е сега времето, ако не се хареса, ако не го възприемат?“, и когато изчистих от главата си това „ако“, нещата започнаха да се случват. Нов български университет ми даде възможност да представя част от това, за което искам и имам какво да говоря. Този спектакъл е като малък ученически експеримент за това какво бих могла да споделя и създам по-късно.

Той разказва част от историята ми, част от живота и опита ми. Как миналото, хората и техните пътища, които сме пресекли някога, оставят отпечатък върху нас. Тази следа се отбелязва върху нашата личност завинаги и това не може да се промени, не можеш да се избавиш от миналото. То те хваща, става част от теб, покрива те като „втора кожа“. Единственият начин да живееш с него е като го приемеш. В противен случай развитието ти спира, оставаш заловен в тази мрежа, която те унищожава, страховете ти, грешките ти, те поглъщат, личността ти постепенно се заличава.

Какво ще види публиката на 19 юни?

Зрителите ще видят спектакъл на спектакъл, който вижда тях, техните страхове. Спектакъл, който разпознава болката от прегръдката на „втората им кожа“, за да я направи видима, за да видят себе си.

През какви трудности преминахте по време на реализирането на този учебен проект?

Не бих казала, че е имало трудности. Като за начало НБУ създава атмосфера за работа без никакви перипетии – консултации от преподавателите по всяко време, базата на университета беше на мое разположение през цялото време, от екипа на Университетския театър ми помагаха за всичко. Имала съм хиляди възможности да се реализирам в чужбина, но останах в България и не съжалявам. Много се съмнявам, че ако бях някъде другаде, щях да имам същата възможност за реализиране на проекти, каквато ми дава НБУ. Много разчитам и на екипа, който събрах. Денислав Иванов, Калина Кръстева и Бетина Димитрова – освен невероятни танцьори, професионалисти, истински артисти са и мои много близки приятели. Събрахме се и за нула време създадохме проекта – прекрасна, спокойна атмосфера, разбираме се, без да има нужда дори да говорим. Най-сложното беше, че Денислав и Бетина не са от София и се налагаше да пътуват, за да може да работим, а това ставаше само събота и неделя.

Освен изпълнението на открито на терасата на Национален студентски дом, какво друго да очакваме на 19 юни?

Спектакълът „Втора кожа“ е част от онлайн инициативата на НБУ „Театрална совалка 2020“, където с водещата Мартина Апостолова и участниците ще разкажем малко повече за това какво се крие зад спектакъла. По принцип аз не обичам да говоря много, предпочитам хората сами да видят, затова едва ли ще бъдем многословни.

Какво е посланието към всички, които четат това интервю?

Да не заблуждаваме сами себе си.

Публикация: Денис Никифоров, Университетски театър НБУ